Когато малко по-късно Акила се върна с топла вода за вана, Корин не й обърна внимание. Преструваше се, че оглежда стаята, която щеше да е нейна, забелязвайки, че е също така дълга, като тази на Флоранс, но доста по-широка. Имаше голямо легло с дървени колони по средата на лявата стена, покрито с кувертюра от розова коприна. От двете страни на вратата имаше етажерки, а в другия край на стаята — врата, която водеше към банята. Отдясно на банята имаше прозорец, а пред него — голям тапициран стол в тъмнозелен брокат със сребърни нишки. Другите два прозореца с розови завеси с ресни гледаха към предната градина с всичките й цветя. Между тях стоеше една махагонова масичка за кафе със странен дизайн.
Корин се приближи до тоалетната масичка до леглото, за да разгледа снимките в сребристи рамки. Бяха две — едната на мъж и жена, а другата на малко момиченце с дълга черна коса на опашки и дяволита усмивка. Корин се загледа в първата фотография, чудейки се дали това са родителите на Джаред. Жената беше поразително красива, с коприненочерна коса и сиво-сини очи, точно като тези на Джаред. Това ли беше жената, която баща му беше обичал?
— Твоя баня готова — каза Акила и я стресна.
Корин се обърна да й благодари, но едрата жена вече беше излязла от стаята. Корин не се подвоуми нито за миг. Горещата вана изглеждаше божествено. Акила дори й беше сложила масло от сандалово дърво. Корин бързо свали халата си и се излегна във ваната, отпускайки се за първи път този ден и остави всичките проблеми да се изпарят с уханната пара.
Силно трополене в спалнята наруши спокойствието й и Корин се стресна. Когато шумът затихна, тя предположи че Джаред бе внесъл багажа й в стаята. Тя отново се отпусна, не й се искаше да излиза от ваната, дори и след като водата започна да изстива, но вече не можеше да си държи очите отворени.
Корин страхливо отвори вратата на банята, но в стаята нямаше никой. Багажът й беше там и тя разтвори няколко куфара преди да намери нощницата си. След това разреса косата си и си легна.
Възглавниците бяха пухкави, а чаршафите меки, но Корин се намръщи — лампата от другата страна на леглото още светеше. Тя се протегна, за да я изгаси и в този момент вратата на спалнята се отвори.
Джаред стоеше там, точно както го беше видяла и сутринта, бос, само с панталони и с хавлия около врата. Беше си обръснал брадата и приличаше повече на Джаред от първия път, когато се видяха.
— Какво искаш, Джаред?
Устните му бавно се извиха.
— Абсолютно нищо, скъпа.
— Тогава какво правиш тук?
— Това случайно е моята стая.
Той затвори вратата и се приближи към нея.
Корин седна в леглото и придърпа завивките до врата си.
— Но аз бях настанена в тази стая.
— Разбира се, нали си моя съпруга.
— Не искам да бъда в една стая с теб! — изсъска тя. — А сега се разкарай оттук!
— Снощи ти предоставих леглото си — каза той с хладен тон, като отиде от другата страна на леглото. — Но тази вечер няма да го направя.
— Не ме обвинявай за това, по дяволите! — отвърна тя разгорещено, а в очите й се разгоряха пламъци. — Не съм те молила да спя там. Нито пък искам да съм тук. Ако си искаш леглото, заповядай.
Тя се свлече на пода и взе пеньоара си, който беше оставила на рамката на леглото.
— Ще спя някъде другаде.
— Боя се, че това е невъзможно, Корин — отвърна той. Няма други свободни стаи.
Тя се отправи към вратата.
— Тогава ще спя при Флоранс — надменно каза тя през рамо.
Джаред се втурна след нея и сграбчи китката й.
— Никъде няма да ходиш — каза твърдо той и я бутна навътре в стаята. — Сега се връщай в това легло.
Корин се препъна и косата й се разпиля върху лицето. Когато успя да я преметне назад върху раменете си, го видя как започва да си сваля панталона.
— Не! — почти извика тя. — Не смей да ме доближиш, Джаред.
Той забави движенията си и объркано я погледна. След това отметна глава назад и дълбоко се изсмя.
— Не се шегувам, Джаред — Корин беше пред истерия.
— Никога не спя с дрехи, Корин — обясни й той, подсмивайки се. — А това, което възнамерявах да правя, е да спя.
Корин почувства, че бузите й пламват от срам.
— Тогава ще спиш сам — и тя свали кувертюрата от леглото. — Аз ще спя на канапето, благодаря ти!
Джаред бързо се опомни като я видя надменно да се отдалечава от леглото. Очите му се свиха и станаха тъмносиви.
— В едно можеш да си сигурна — няма да те докосна — гласът му беше пълен с презрение. — Тялото ти е било използвано твърде много, за да представлява интерес за мен.
Джаред чу как тя остро си пое въздух и остана удовлетворен. Но после Корин изпъчи гърди безкомпромисно и отиде до канапето.