Выбрать главу

По дяволите, толкова беше красива! Остана очарован, когато влезе в стаята и я завари там, в леглото, толкова съблазнителна. А после очите й проблеснаха от гняв и тя стана дори по-красива, великолепна в яда си. Но той се контролираше. Нямаше да й позволи да го разчувства.

Беше само страст, но той се презираше за това, че все още я изпитва и беше решен да не й позволи да узнае, че може да раздвижва кръвта му както преди.

Той загаси лампата и събу панталоните си, след това тежко се изпъна в леглото. Беше доста изморен и затова мина време, преди да заспи.

Глава двадесет и седма

Когато се събуди на другата сутрин, Джаред бързо се облече. Корин все още спеше, легнала по гръб; едната й ръка докосваше пода, а другата бе отпусната върху челото. Дългата й златиста коса се спускаше като водопад надолу, а копринената завивка стоеше скупчена между краката й.

Джаред постоя за момент, загледан в нея. Почти цялата нощ мисли за Корин, но сега трябваше да я забрави и да се изправи пред Малиа.

Бяха изминали осем месеца, откакто не беше виждал по-малката си сестра. Но всъщност повече от година не й беше обръщал особено внимание. Това беше неприсъщо за Джаред, тъй като той обичаше Малиа повече от всичко на света. След смъртта на майка им той пое грижата за нея и й беше по-скоро като майка, отколкото като брат.

Последната година беше истинско мъчение за Джаред и трябваше да признае, че тревогите на осемнайсетгодишната Малиа не бяха на преден план в мислите му.

Малиа се върна тук през февруари ядосана, че Джаред не й обръща внимание. А според Акила настроението й сега беше дори по-лошо. Джаред не можеше да я вини. Бяха много близки, защото той се опитваше да замести липсващата майка. За нея беше истински шок, когато разбра, че се е оженил, а нищо не й беше казал. Той не подозираше, че тя може да е чула пикантните детайли около съпругата му. Никой не би разказвал подобни клюки пред едно осемнайсетгодишно момиче.

Корин започна да се размърдва и Джаред побърза да излезе от стаята, затваряйки тихо вратата. Той чу гласове в кухнята и предположи, че Малиа ще закусва там. Официалната гостна почти не се използваше, освен когато имаха гости. Джаред и Малиа предпочитаха топлата атмосфера на кухнята и веселото присъствие на Акила.

Корин отвори очи точно когато Джаред затвори вратата гад себе си. Духът й се повиши, когато го чу да излиза. Днес щеше да се връща в Хонолулу. Тя също имаше намерение да си тръгне скоро след него. Не можеше да я държи изолирана тук в провинцията. Щеше да намери начин да се върне обратно в града, дори и ако трябваше да наеме някой да я откара дотам. Имаше бижутата си, малко пари в брой. Не, със сигурност нямаше да остане дълго тук.

Плачът на Майкъл от съседната стая разбърка мислите й. Корин стана. Вратът и гърбът й се бяха схванали и тя потръпна от болка, докато ги разтриваше. Извади от един сандък дневна рокля в бяло и розово и бързо я облече, после върза косата си с копринена панделка. След миг се озова при Флоранс.

Флоранс се беше надвесила над кошчето до леглото й. Корин се приближи до нея и се усмихна на сина си.

— Току-що ли се събуди?

Флоранс се засмя.

— Буден е от часове и си лежи тихичко. Но предполагам, пече е решил, че е гладен.

— Ела, миличко — Корин го вдигна и притисна бузата си до неговата. — Мама ще те нахрани.

— По-добре ще е първо да заключа вратата — предложи Флоранс.

Корин поклати глава.

— Не е необходимо. Джаред вече тръгна.

— Но тази Акила е тук — напомни й Флоранс като отиде до вратата. — Няма смисъл да рискуваме. Как може да е толкова сигурна, че Майкъл е твой?

— Сигурно знае Джаред от бебе. Ето ти приликата. И ние двете забелязахме, че Майкъл има доста от чертите на Джаред.

— Добре, че Джаред нямаше възможност да разгледа Майкъл на силно осветление.

— О, стига си се тревожила, Флоранс. Ще се опитам да се измъкнем оттук още днес. Надявам се, ще издържиш този дълъг път обратно до града.

— И как смяташ да го направиш, мога ли да попитам?

— Още не знам, но ще измисля нещо — отвърна Корин. — Недей да разопаковаш.

След като Майкъл беше нахранен и отново сложен в кошчето, Корин и Флоранс понечиха да излязат от стаята, но спряха, чувайки силни гласове.

— Нали каза, че съпругът ти е тръгнал?

— Така си мислех.

Корин прехапа устна. Чудеше се дали е по-добре да стои далеч от него. Гласът му звучеше ужасно гневно. Но на кого ли крещеше така? Дали Акила не му говореше пак за Майкъл?

— Хайде — неохотно каза Корин. — По-добре да отидем и да разберем защо се карат.