Глава трета
Нанеки Капуакеле чу каретата да се отбива от Беретония стрийт по пътеката и изтича в предната част на къщата, за да надникне през прозореца. Беше още следобед — твърде рано за Джаред да се прибере вкъщи. Но ето, че той слезе от колата и тръгна към къщата по пътеката, оградена с — цветя.
Как й напомняше за починалия й съпруг — Пени — висок и божествен, приличаше на древен воин. Но Пени беше мъртъв. Отишъл си бе по най-безмилостния начин. А Джаред беше жив и също като Пени — горд, арогантен, енергичен. Какво от това че не беше беден хаваец, че в жилите му тече малко хавайска кръв. Тя самата беше наполовина хавайка, наполовина бяла. Сърцето на Джаред беше хавайско, както и неговата сила. А и сега той беше неин, на мястото на Пени.
Нанеки прокара пръсти през гъстата си черна коса и пооправи розово-бялата си туника. Искаше да носи само прост саронг, който да прилепва към бедрата й и да очертава дългите й грациозни крака. Така се обличаше, когато с Малиа живееха в провинцията. Но тук, в града, Джаред не й позволяваше толкова оскъдни дрехи, защото в къщата на Беретония стрийт идваха много посетители.
Когато Джаред отвори вратата, Нанеки бе там, за да го посрещне. Тя бе високо, грациозно момиче. Нужно бе съвсем малко да повдигне очи, за да срещне неговите.
— Здравей, Цвете на Страстта.
Нанеки се усмихна. Джаред я наричаше така, когато оставаха сами и беше в добро настроение.
— Ти по-рано вкъщи, Ялека — обърна се към него с хавайското му име, както правеха и повечето му местни приятели.
Джаред влезе в гостната и хвърли широкополата си сламена шапка на един стол.
— Ще ми донесеш ли пунш с ром?
Тя се поколеба — любопитството й растеше.
— Защо ти вкъщи толкова рано?
Той седна на кафявото канапе и се облегна назад, свивайки ръце под главата си.
— Първо питието.
Нанеки вдигна рамене все едно не я интересуваше и се върна след минута с чаша студен пунш. Отиде до дългия бар и добави ром. Джаред изпи половината и остави чашата на масата. Притегли Нанеки в скута си, при което тя се изкикоти и допря лице до врата му, като лекичко го ухапа.
— Значи за това се връщаш вкъщи, а?
Джаред доволно въздъхна и вдиша дълбоко от мириса й през тънката туника. Нанеки щеше да му липсва, когато замине. Тя бе идеалната любовница, без претенции, затова той така се нуждаеше от нея. Никога не се оплака, освен веднъж — когато я заведе да живее в провинцията при Малиа.
Нанеки бе осиновена дъщеря на неговата готвачка, икономка и близка роднина на семейството Акила Каману. Тази добра хавайска жена отгледа и Малиа след раждането й. Акила се грижеше за Нанеки от малка. Взела я веднага след като родителите й я изоставили. Майка й била хавайка, а баща й бял. Нанеки бе само с година по-голяма от Малиа, но израснали в една къща, те се сприятелиха, въпреки че Нанеки си остана слугиня за семейство Бъркет.
Джаред не би си и помислил да започне връзка с нея, ако не беше вдовица. Омъжила се много млада, но бракът й траял само три месеца. От него Нанеки имаше дъщеричка — малката Ноелани на две годинки. Скоро обаче Джаред трябваше да намери нов съпруг за Нанеки, беше твърде егоистично да я държи само за себе си.
Преди време Джаред обмисляше да се ожени за Нанеки и да отгледа Ноелани като свое дете — тя и без това вече му викаше „татко“. Но Нанеки бе обичала съпруга си твърде много. Споменът за него винаги щеше да е между тях, а Джаред не искаше да се обвързва с жена, която вече е имала първа любов. Той знаеше, че това ще се отрази на брака, както бе станало при родителите му.
Джаред целуна нежно Нанеки по устните, а после устните му станаха по-настойчиви. Вдигна я на ръце и я понесе нагоре към стаята й. Едва там я пусна на земята. Тя свали туниката си и я хвърли върху дървената рамка на леглото. Легна и се опъна съблазнително — черните й очи почти не се виждаха от падащите клепачи, а пълните й устни бяха полуразтворени.
Джаред също бързо свати дрехите си и легна до нея на ниското легло. Докато устните му отново докосваха нейните, прокара ръка по гладката й кафява кожа, която познаваше толкова добре, по пълните, големи гърди и тънката й талия. Тялото й бе толкова здраво — прекарало бе много години в океана и не биваше да се притеснява, че може да я нарани с грубите си ръце. След миг тя разтвори бедра и той проникна в нея.
Джаред задържа за миг, докато тя достигне до оргазъм и продължи, за да изпита и той удоволствието. Когато свърши, рухна върху нея, слагайки глава на рамото й.