— Мога да те убия за това! — прошепна той. — Малиа не знаеше. Казахме й, че смъртта на майка ни е нещастен случай.
— Аз-аз съжалявам, Джаред — запъна се Корин, изплашена повече от всякога.
— Съжаляваш! — сопна й се той, като я отблъсна. — Искаше да нараниш и успя. Надявам се, че си адски удовлетворена!
Той изхвръкна от стаята след сестра си, оставяйки Корин разтреперана, Флоранс се втурна към нея и я прегърна през раменете.
— Не се тормози, Кори. Знам, че не искаше да засегнеш момичето.
— Защо не сдържах злобния си език? Заслужавам всичко, което каза, че и повече.
Тя се обърна към Акила.
— Аз наистина съжалявам!
Старата жена се намръщи.
— Лошо нещо направи ти, Колина, но сега разбира.
— Разбирате?
— Твой баща моя Ранел обичала много. Ялека мрази него дълго време. Сега знам защо той отиде на континента, защо ожени теб. Той обиди теб, а? После ти дойде тук да му върнеш. Лошо нещо омразата — поклати тя глава. — По-добре любов.
— Това е невъзможно — унило отвърна Корин и сведе очи.
— Помисли за бебе и видиш любов по-добре.
Корин понечи да отвърне, но Флоранс я изведе от кухнята. Прекараха останалата част от деня тримата заедно в стаята на Флоранс. Акила им донесе обяд, сиря се да погледа Майкъл и умишлено не каза нищо за него или за Джаред и сестра му.
Джаред не си тръгна. Корин се боеше да се изправи отново пред него, особено сама. Но повече се страхуваше да не я пожелае тази нощ.
Тя каза лека нощ на Флоранс и колебливо се отправи към стаята на Джаред. Той вече беше там. Стоеше пред насрещния прозорец и гледаше навън, облегнал ръце на рамката. Толкова дълбоко се беше замислил, че дори не я чу да влиза и тя трябваше да се прокашля. Понеже беше в сянка, тя не видя изражението му, когато се обърна да я погледне.
— Ако си променил решението си и не искаш да спя тук, ще…
— Влизай, Корин. Ти си ми съпруга и тази стая е толкова моя, колкото и твоя. Както и преди ти казах, няма други стаи. Не искам да притесняваш гувернантката си само защото предпочитаме да не споделяме една стая.
— Тя няма да има нищо против.
— Но аз ще имам.
Гласът му не беше груб. Всъщност звучеше доста изморен.
— Добре, но няма пак да спя на това канапе — предупреди го тя. — Вратът ми е още схванат от снощи.
— Разполагай се.
— Ти няма да…
Тя спря по средата на изречението и прехапа устна.
— Не, няма — отвърна той.
Корин затвори вратата и се приближи до леглото, където Акила беше оставила нощницата й. Взе я и се запъти към банята, но преди да влезе спря и се обърна към Джаред.
— Аз… аз наистина съжалявам за това, което се случи сутринта — беше благодарна, че той не се обърна към нея. — Никога не бих обидила сестра ти умишлено, Джаред. Не можех да знам, че тя не е наясно с обстоятелствата около смъртта на майка ви.
— Знам — промърмори той, все още с гръб към нея. — Вече с свършено, така че го забрави.
Искаше й се да каже: „Как бих могла?“, но вместо това бавно влезе в банята и тихо затвори вратата. Тя се преоблече на бледата лунна светлина, която проникваше през редица малки прозорчета високо над главата й. Когато се върна и спалнята, Джаред все още стоеше до прозореца и гледаше предния двор и скалистия склон на планината от другата прана на пътя.
Тя си легна, но се поколеба преди да попита.
— Имаш ли нещо против, ако загася лампата?
— Не, и аз след малко ще си лягам.
Беше невъзможно да заспи. А и мина доста време преди Джаред да се отдели от прозореца и да си легне. Корин се престори на заспала като го чу да си сваля дрехите. Когато го почувства до себе си в леглото, цялата се скова.
Беше толкова близо, че не можеше да спре да мисли за брачната им нощ на този ден точно преди една година. Никога нямаше да усети пак такова тръпнещо удоволствие, ръцете му да я притискат силно, устните му да докосват нейните. Това изглеждаше невероятно в този момент, когато искаше тези силни ръце да я галят, да усети тялото му върху себе си… Защо разрушиха това, което можеше да бъде?
Леглото се раздвижи и тя усети, че той се е надвесил над нея и я гледа. Корин стисна очи и затаи дъх.
— Съжалявам, Колина — едва доловимо прошепна той и после легна от другата страна на леглото.
Съжалява за какво? Явно мислеше, че е заспала, че не е чула това, което каза, иначе никога не би проговорил. Дали някога щеше да разбере защо той съжалява? Затова, че въобще я е срещнал? Сълзи бликнаха от очите й, но дори и тя не знаеше защо.
Глава двадесет и осма
Корин се събуди и усети Джаред притиснат към гърба й, едната му ръка лежеше собственически върху нея. Първият й импулс беше веднага да скочи от леглото, но разбра, че така ще го събуди, а може би и разгневи. Тя остана да лежи спокойно, да усеща тялото му до своето.