Близостта му, топлият му дъх във врата й, дланта му, отпусната върху гърдите й я изнервяше. Усещаше как в нея се надига тръпката и се притисна още по-близо до него. Очите й се разшириха, когато усети нежния му член, опрян и нея. Беше забравила, че е напълно гол. А нощницата й се беше събрала около кръста.
Тръпката от присъствието му беше по-голяма, отколкото можеше да понесе. Забрави всичко, което се беше случило между тях, всичко — освен брачната им нощ, когато той разпали страстта й. Искаше това да се повтори, искаше да възбуди желанието му и да го накара да я люби отново. Но щеше ли да успее? Щеше ли той да забрави омразата, за да задоволи нуждите си — и нейните? Да, тя си призна, че има нужда от Джаред.
Но страстното колебание на Корин бе напразно, защото точно в този момент вратата на спалнята се отвори и млада, много привлекателна хавайка със светла кожа едва не връхлетя върху тях.
— Ялека! Аз видяла твоя карета и…
Младата жена изведнъж спря и очите й се разшириха, когато осъзна гледката върху леглото. Джаред се събуди и Корин усети как тялото му се стяга, когато рязко се отдръпна от нея.
Жената изтича от стаята със задушаващ плач, преди Джаред да успее да извика:
— Нанеки!
Корин гледаше шокирана и отчаяна как Джаред си нахлузи панталоните и без дори да погледне към нея, изтича. Тя остана загледана в празната врата и почувства, че лицето й почервенява от гнева, който внезапно я обзе. Момичето беше любовница на Джаред! Нищо друго не обясняваше свободното й нахлуване в стаята му и реакцията й при вида на Корин.
— Дяволите да го вземат!
Корин сграбчи халата си и тръгна след него. Джаред беше настигнал момичето в задния двор точно пред зимната градина. Настръхнала, Корин стоеше зад стъклената врата и ги виждаше съвсем ясно. Джаред стискаше ръката на жената, за да я накара да го изслуша, въпреки че тя се дърпаше.
Гостната беше точно до нея, с етажерки, върху които бяха наредени всякакви кристални и порцеланови вази. На вратата се появи Акила.
— Остави ги, Корина.
Корин се обърна, очите й бяха като искрящи смарагди.
— Той ми е съпруг!
Акила кимна.
— Но аз няма шанс каже Нанеки ти тука. Тя обидена. Остави Ялека обясни.
— А тя какво прави тук? — запита Корин със свити от гняв юмруци.
— Тя живее и работи тук. Нея нямаше вчера, върнала се току-що. Нанеки мое осиновено дете — обясни Акила.
— Тя живее тук? И той ме доведе…
Корин се задави от гняв и не можа да довърши. Тя пренебрегна вдигнатата ръка на Акила и се запъти към тях, но спря преди да отвори вратата към двора и да разкрие присъствието си.
— Защо я доведе тук? — извика Нанеки. — Как можа да й простиш за това, което ти стори?
— Нищо не съм й простил, Нанеки — прекъсна я нетърпеливо Джаред. — Доведох я тук, само за да я спра.
— Но ти спи с нея!
— Спах до нея, нищо повече.
— Е, аз няма остана тук с нея — отвърна Нанеки предизвикателно. — Делях те с Даяна, но не и с тази…
„Коя е Даяна?“, чудеше се Корин. Още една от любовниците на Джаред? Тя понечи да си тръгне, но вниманието й беше привлечено от малко хавайско момиченце, което тичаше към Джаред от другата страна на къщата.
— Папа! — извика то и се хвърли в прегръдките на Джаред.
Когато вида как Джаред прегърна момиченцето, Корин зяпна. Но Нанеки ядосано я дръпна от ръцете му.
— Ела, Ноелани — каза тя грубо. — Отиваме в къщата на леля.
Корин отвори вратата.
— Не трябва да си тръгваш заради мен — произнесе спокойно тя, чудейки се как е успяла да се сдържи.
Нанеки погледна Корин с ненавист, преди хладно да се отдалечи. Малката Ноелани махаше невинно за довиждане през рамо. Момиченцето беше с тъмни коса и очи, и светла кожа, също като майка си. Но Джаред също имаше тъмна коса. Дали наистина беше негова дъщеря?
— Значи имаш дъщеря, Джаред — усмихна се тя. — Колко се радвам за теб. Чудя се само защо никога не спомена за нея?
— Защото Ноелани не е моя, Корин — каза той твърдо и понечи да влезе в къщата.
— Но Нанеки ти е любовница, нали? — обърна се тя към него, като леко повиши глас.
Джаред се обърна към нея и каза студено.
— Тя ми беше любовница, преди да се оженя за теб. Но, боя се, че нямах много време за нея, след като се върнах от континента.
— Очакваш да ти повярвам?
— Ревнуваш? — саркастично попита той.
— Разбира се, че не!
— Добре, защото не би трябвало. Не можеш да ми завиждаш за една любовница — отвърна той жестоко. — Не и след като се отдаваш на всеки мъж, който се появи.