Корин зяпна и вдигна ръка да го зашлеви, но той сграбчи китката й и здраво я стисна. Очите му бяха като студени сиви цепки, когато я погледна.
— Боли ли те от истината, скъпа? — попита той безмилостно и я стисна още по-здраво. — Проститутките трябва да свикват с обидите, те са част от занаята. Трябваше да се сетиш по-рано за това.
— Бих предпочела да го направя с всеки друг, вместо с теб! — Искаше й се и тя да го нарани.
Той пребледня и я отблъсна, влизайки в къщата.
Корин се извърна, като се опитваше да спре сълзите си. Защо винаги трябваше да се обиждат един друг? По-добре да я беше ударил, вместо да казва това с такава злоба. За миг беше готова да му каже истината, цялата. Но си помисли, че само ще й се изсмее с презрение.
Добре се беше потрудила да създаде представата, че е лека жена. Сега никой нямаше да й повярва, че не е истина. Мнимите й любовници никога нямаше да си признаят.
Корин унило откъсна една гардения от храстите, които растяха покрай каменния зид на зимната градина. Дълбоко вдиша аромата на кадифеното бяло цветче, сложи го зад ухото си и тръгна към брега. Дворът беше дълъг и също изпълнен с растителност, както и градината отпред. Имаше банани, гуава, китайски дръвчета, лимони и липи, както и две високи манго, които хвърляха дебела сянка върху сочната трева. На един от клоните на мангото отляво висеше люлка и Корин се спря до нея, вместо да ходи до брега.
Звукът от разбиващите се в брега вълни беше успокояващ. Не виждаше тъмносинята вода на океана, защото брегът се спускаше стръмно надолу в края на двора, но тя знаеше, че е близо. Тук беше толкова спокойно! Сигурно щеше да е божествено да седне на тази люлка и да наблюдава залеза, да има до нея някой, който да я обича, да я прегръща, да споделят красотата на природата и любовта си.
Изведнъж се почувства толкова самотна и объркана. Защо унищожителните забележки на Джаред толкова я нараняваха? Не трябваше да й пука какво мисли за нея. Беше признал, че Нанеки му е любовница и от това също я заболя. А и момиченцето, което го беше нарекло татко. Корин въобще не му повярва, че тя не е негова дъщеря. Трябвало е Джаред да се ожени за Нанеки, заради детето. Но вместо това той заминал за континента и се оженил за нея, за да отмъсти на баща й.
Почувства се изтощена от всичко това. Изморена непрекъснато да се бори с него, да мисли какво е станало с единствената им нощ, изпълнена с любов. Искаше просто да се прибере вкъщи. Дори нямаше да се опитва да си върне парите, които Джаред й беше взел. Нека ги задържи, не й трябваха.
Някаква врата се тръшна в предната част на къщата и привлече вниманието й. Тя се обърна точно навреме, за да види Джаред да се отправя към конюшнята. След няколко минути чу конски тропот. Значи си тръгна. Дори без да се сбогува. Вместо облекчение, Корин отново усети болка и очите й плувнаха в сълзи.
Глава двадесет и девета
Корин седеше сама на кухненската маса и отпиваше от китайския чай, който й беше направила Акила. Беше първи ноември, три седмици от деня, в който Джаред се върна в града. Опитите й да се добере до Хонолулу бяха осуетявани един след друг.
Почти веднага разбра, че не й е позволено да пристъпва до конюшнята. Капу, хаваецът, който се грижеше за конете, й се разкрещя, когато отиде там. Джаред беше наредил да не й позволяват да ползва карета или кон. И всеки път щом проникнеше в конюшнята и се опитваше да вземе кон, едрият хаваец я разкриваше и отново започваха да си крещят, но не се разбираха, тъй като той знаеше едва няколко английски думи, а тя беше научила само две-три хавайски.
Пред Корин оставаше само още една възможност за бягство — чрез човека, който доставяше периодично лед. Тя бързо го попита дали ще я закара до близкия град, като му тикаше малко пари, които имаше. Но Акила я беше чула и го заплаши, че Джаред ще го пребие, ако се опита да откара тази бяла жена където и да било. Очите му едва не изскочиха и светкавично побягна от страх.
— Колина не си тръгва. Ялека така каза.
Корин се разсърди на Акила, но огромната жена просто се извърна и си тръгна. Това стана преди повече от три седмици. Не можеше да подкупи Акила. Тя беше с Джаред от бебе и никога нямаше да продаде верността си.
— Защо се омъжи за Джаред?
Този въпрос внезапно се вмъкна в мислите й и тя затаи дъх. Корин вдигна глава и видя Малиа срещу себе си от другата страна на масата. Това беше първият път, когато момичето й проговаряше от три седмици насам, всъщност първият път, когато се доближаваше до нея. Винаги излизаше от стаята, когато Корин влизаше и се хранеше само в стаята си.