— Ти… ти си ужасна! — извика Малиа и избяга от стаята разплакана.
Корин се свлече обратно на стола. Отново я беше наранила. Защо, по дяволите, не можеше да сдържа нервите си? Каза на Малиа, че брат й е мръсник и опита да изкара себе си невинна, когато знаеше, че не е.
Глава тридесета
Джаред стоеше до прозореца в офиса на чичо си и уж гледаше към улицата, но всъщност беше потънал в мисли. Почти не слушаше как Едмънд натъртено напомняше на младия си помощник за някаква негова грешка. Той винаги намираше кусури в работата на служителите си. Чудно как въобще някой се съгласяваше да работи за него. Мис Диъринг беше напуснала отдавна, сега спретнатата мисис Лонг заемаше нейното място.
— Повече няма да търпя непрофесионализма ти, Колби — казваше Едмънд. — Знаеш, че само аз мога да разреша окончателното отпускане на заем!
— Но, сър, вие не бяхте тук, а човекът отчаяно се нуждаеше от парите. Заемът беше незначителен, а и той имаше голяма допълнителна гаранция.
— Това не е извинение, за да нарушиш политиката на компанията, моята политика! И това е последният ти гаф, Колби. Уволнен си!
— Това е неблагоразумно, мистър Бъркет — Марвин Колби си позволи да изпусне нервите си.
— Вън!
— След като вратата се затвори, Джаред се обърна към чичо си.
— Не мислиш ли, че беше твърде суров с него?
— Не си запознат с фактите, Джаред, така че не се меси.
Джаред въздъхна. Имаше достатъчно лични проблеми. А и отдавна знаеше, че няма смисъл да спори с чичо си за каквото и да било, щом се отнася до компанията.
— И защо ме повика, чичо? — нетърпеливо попита Джаред.
— Не го защитавай толкова, момчето ми — усмихна се Едмънд, вече по-благоразположен. — Мислех, че можем да обядваме заедно. Има един нов ресторант на Кинг стрийт, в който сервират превъзходни скариди.
— Извика ме тук, за да ме поканиш на обяд? — скептично попита Джаред. — Не мога да си губя времето с обеди, чичо.
— Глупости — подсмихна се Едмънд. — Разбрах, че нещата около хотела вървят чудесно. А и винаги си ми казвал, че управителят ти Леонака Наехе е незаменим. Остави го да върши работата, за която му плащаш. Може би ще държи по-изкъсо местните работници, след като и той е от тях.
— Работата ми харесва — сурово отвърна Джаред. — Бизнесът ми процъфтява.
— Искаш да кажеш, че предпочиташ да си затрупан с работа — въздъхна Едмънд. — Така проблемите ти няма да изчезнат. Всъщност, вече не би трябвало да има проблеми, с които да се занимаваш. Справи се с жена си чудесно. Казах ти, че приказките ще спрат, когато сложиш край на безразборните й връзки. Забравиха я бързо, заради идващата революция.
— Чичо!
— Това е факт, Джаред, и няма да изчезне, дори и да се правиш, че не го забелязваш. Отново ще има революция и то скоро. Само че тази ще постигне повече резултати, отколкото революцията през 1887 г., с която спечелихме конституцията си. Този път кралицата ще бъде свалена. Никой не одобрява царуването на Лилиукалани. Много е сприхава и има твърде много власт.
— Но тя е кралица — напомни му Джаред. — Предишните монарси са имали абсолютна власт. Кралица Лилиукалани просто иска да върне старите привички.
— Твърде късно е за това. Доста международни интереси се преплитат тук в Хавай.
— Много алчни интереси, искаш да кажеш.
— Можеш ли да отречеш, че присъединяването към Съединените щати няма да облагодетелства островите? По-добре Америка, отколкото Китай или Великобритания.
— Хавайците сами трябва да управляват островите си, чичо — каза Джаред с раздразнение. — Винаги съм бил на това мнение и нищо не може да ме накара да го променя. Островите принадлежат на хавайците, но малко по малко пелите го завземат.
— Това, че имаш хавайска жилка, те прави пристрастен, Джаред — остро отвърна Едмънд.
— Просто не мога да се примиря, че една раса ще бъде унищожена заради алчността и ползата на друга.
— За бога, човече. Не говоря за война! Определено няма да се стигне до там. Ще бъде само краткотрайна революция.
— А аз говоря, че една култура умира. Повече от половината хавайци са умрели от чуждестранни зарази, а останалите сключват смесени бракове и забравят традициите. Чистите хавайци се броят на пръсти. Лишени са от надеждите и земята си, а сега искат да им отнемат и последната капка гордост.
— Одобряваш ли това, което прави кралицата? В двореца нищо не става. Тя само се кара с министрите си. Законодателната власт е с вързани ръце, защото непрекъснато се противопоставя на партиите. Оставките са инсценирани. Кралицата вече не крие намерението си да премахне настоящата конституция, за която така се борихме. Иска да прокара нова, която да й даде абсолютна власт и право на глас само на хавайците или на чужденци, женени за хавайци. Наистина ли одобряваш подобно тиранично поведение?