— Може би малко се престарава, но в никакъв случай не мога да я обвинявам, че се опитва. Кралството й е станало за посмешище. Носи титлата кралица, но властта й е отнета от чуждите интереси, на чиято страна си ти. От години решенията се взимаха отвън. Можеш ли да я обвиняваш за това, че иска собственият й народ да управлява островите?
— Островите просперираха само заради чужденците! — каза Едмънд в защита.
— За сметка на хавайците, които нямат вече нищо! — ядоса се Джаред. — Не искам повече да говорим за революция.
— Джаред, чакай!
Но той вече беше излязъл от офиса. Ако Едмънд искаше да нищи политика, да си намери някой друг за слушател.
На път за своя офис на Мерчант стрийт, Джаред най-накрая забеляза бурята, която приближаваше. Той се притесни. Съдейки по силните ветрове, бурята щеше да бъде разрушителна. А наветрената страна на острова винаги пострадваше най-лошо. На северния бряг опустошителните вълни щяха да стигнат чак до къщите и да наводнят пътищата. Гледката на съборени дървета и отнесени покриви не беше нещо необичайно за тук.
Малиа винаги се страхуваше от тези бури. Ами Корин? Нямаше да знае, че се намира на сигурно място. Вълните можеха да стигнат до двора, дори да наводнят зимната градина, както често се беше случвало, но тя щеше да е на сигурно. Акила щеше да я успокоява, но щеше ли Корин да й повярва, че зимната буря няма да трае дълго и че слънцето отново ще изгрее утре?
Джаред обърна каретата си по Беретания стрийт и пришпори конете. Изведнъж почувства безразсъдно желание да защитава жена си. Знаеше, че беше абсурдно, но въпреки това светкавично препускаше към къщи. Бързо оседла кон и отново пое с нарастваща неотложност, която граничеше с паника.
До Уахиава Джаред се справи отлично с времето. Там смени коня си, но преди да продължи, видя как дъждът идва на тласъци и се изля върху него само след секунди. Останалата част от пътуването премина доста по-бавно, защото много участъци от пътя бяха отмити и имаше достатъчно големи дупки, в които конят му можеше да се препъне.
Джаред слезе до брега, океанът не се виждаше от мъгла и дъжд. Щом премина Халева видя, че бурята е бушувала от дни, с непрекъснати дъждове. Поля и пътища бяха вече наводнени. Фургони и карети зееха изоставени. Шейсетметрови вълни заливаха пътя на много места, това го забавяше още повече.
Вече се беше свечерило, когато Джаред стигна до къщата на брега. Беше измокрен до кости, а навън продължаваше здраво да вали. Предната градина беше наводнена и ако вълните се вдигнеха с още петнайсет метра, щеше да бъде напълно залята.
Предната част на къщата беше тъмна, но в кухнята още светеше. Джаред видя, че капаците на зимната градина са сложени, за да предпазват от вятъра. Всички мебели оттам бяха преместени в гостната. Акила, както винаги, беше помислила за всичко, но Джаред все още се безпокоеше за Корин.
Веднага отиде в спалнята си, но там беше тъмно и празно. Грабна няколко хавлии от банята и се запъти към кухнята. Но Корин я нямаше и там. Акила и сестра му седяха на масата и пиеха топъл шоколад.
Първа го видя Малия и се хвърли в прегръдките му. Разплака се веднага, както правеше като дете.
Джаред се опита да я откъсне от себе си.
— Цялата ще се измокриш, Малиа.
Но тя се притисна към него още по-силно и той омекна, като я прегърна утешително.
— Само обикновена буря, миличка. Доста от тях си преживяла, за да знаеш, че тук сме на сигурно. Никога не се е стигало до там, че да напускаме къщата.
— Не е заради бурята, Джаред — изхълца Малиа. — А заради жена ти!
Малиа го наричаше Джаред единствено, когато беше ядосана или му се сърдеше. Той разбра, че тя и Корин се бяха карали.
— Какво за нея?
— Тази… тази жена е ужасна! Разказа ми гадни неща за теб. Но излъга! Знам, че ме излъга за всичко. И дори се опита да ме убеди, че не е курва!
Сграбчи сестра си за раменете. Цялото му тяло се скова.
— Какво ти каза тя?
Малиа повтори историята, която през сълзи беше разказала и на Акила по-рано, но малко преувеличена. В очите на Джаред се появи убийствен проблясък. Акила го видя, но Малиа продължи, без да го забелязва.
— Беше толкова зла — завърши Малиа. — И ми крещеше, а аз не й бях направила нищо. Мразя я!
— Къде е тя? — попита Джаред с мъртвешки шепот.
Акила стоеше разтревожена.
— Ялека, не. Не вижда нея сега.
Но Малиа отвърна:
— Тя е с гувернантката си и онова хлапе, което ме държи будна цяла нощ с писъците си.