Джаред излезе от стаята. На Акила й се искаше да издърпа ухото на Малиа.
— Защо ти прави голяма работа от нищо?
— Как ще е нищо? — извика Малиа.
— Колина не наранила теб, момиче. Но затова, което каза на брат си, той нарани нея. И ти бъде виновна!
— Не, няма! Тя ще е — за всички ужасни неща, които ми каза.
Акила й се скара на хавайски и разочарована й обърна гръб.
Малиа се намръщи, но не каза нищо повече. Акила беше права. „Няма дим без огън“, казваше тя. След гневните думи винаги имаше последствия. Да, тя беше предизвикала сцената с жената на Джаред. Сама се обърна към Корин и също изрече злобни думи. Но това не променяше нещата. Корин си оставаше ужасна жена, и ако Джаред я набиеше, то тя си го заслужаваше.
Въпреки дъжда, който трополеше по покрива, те пак чуха как една врата се трясна и Малиа бързо каза:
— Мисля, че ще изпия още един горещ шоколад. И без това не мога да спя, когато има буря.
— Какво става, Малиа? Ти не иска отиде в стоя стая, където може чуеш белята, която направи?
— Стига! Просто казах истината. Какво съм виновна, че Джаред толкова се разяри?
— Твой език остър като на Колина. И двете трябва научи кога мълчи.
Корин скептично погледна Джаред, когато той влетя в стаята на Флоранс, без да почука и ги стресна. Тя държеше Майкъл и го дундуркаше из стаята, защото бурята и гръмотевичният тътен го плашеха. Но когато Джаред се насочи към нея с решителни стъпки, тя бързо подаде Майкъл на Флоранс.
— Какво ти става, Джаред? — попита изплашено Корин, като отстъпваше назад.
Той не й отговори, а само сграбчи китката й и започна да и дърпа от стаята. Корин се теглеше, обзета от ужас, но Джаред я дръпна толкова силно, че тя едва не падна върху него.
— Вижте сега… — започна да протестира Флоранс.
Джаред я погледна кръвнишки и думите, които й бяха на устата, умряха без да бъдат изречени.
— Не се меси! — предупреди я той грубо. — Тя ми е съпруга. Помниш ли?
— Да се намесвам в какво? — запита Флоранс, но Джаред вече беше вън от стаята.
Флоранс затаи дъх. Наистина нямаше какво да направи. Кори му беше жена, а и освен това той нямаше да я нарани.
Когато чу вратата на спатията им да се затръшва, тя бързо отиде с Майкъл в кухнята, в другата част на къщата. Не искаше да седи там и евентуално да чуе какво щеше да се случи.
Веднага щом бутна Корин в стаята, Джаред заключи вратата. Тя от своя страна изтича към банята и се заключи вътре. Сърцето й биеше лудо, щом долепи ухо до вратата. Никога не беше виждала Джаред такъв, не дори и в нощта, когато я изнасили. Тогава беше непоколебим, но не и груб.
Видя светлината под вратата и затаи дъх. Какво ли правеше той? Защо се беше върнал тук посред бурята и то толкова разярен?
Корин усещаше, че Джаред е точно зад вратата. Той натисна дръжката, но установи, че е заключена. След това удари толкова силно по вратата, че Корин подскочи от стряскащия звук.
— Отвори вратата, Корин.
Той не изкрещя. Всъщност гласът му беше мъртвешки спокоен.
— Няма, докато не ми кажеш какво искаш от мен, Джаред.
— Отвори! — повиши той значително тон.
— Няма!
— Тогава по-добре се отдръпни!
Тя бързо отскочи и вратата с трясък се отвори. Той стоеше на прага и тя не можа да види изражението му. Нейното лице беше като маска на страха.
Приближи се до нея, хвана я за ръката, изтегли я обратно в стаята и я обърна към себе си. Пусна я и Корин почувства облекчение за секунда, но не беше готова за силния шамар, който последва. Тя се прекатури върху масичката за кафе.
От очите й рукнаха сълзи. Сложи ръка на пламналата си от удара буза, докато гледаше шокирана към Джаред, който все още стоеше на няколко крачки от нея.
— Какво, по дяволите, ти става? — изкрещя тя, въпреки страха и шока.
Лицето му беше почерняло от ярост и когато направи една стъпка към нея, тя скочи зад масичката, очите й се разшириха от страх.
— Стой далеч от мен, Джаред — предупреди тя, въпреки че гласът й беше твърде плах. — Няма да търпя насилието ти, особено когато не знам какво съм ти сторила.
— Ще търпиш всичко — изръмжа той и сви юмруци. — Отдавна трябваше да те науча да си държиш устата затворена!
— Сега пък какво съм направила?
— Отново си разплакала сестра ми! Казала си й какъв съм мръсник, нали?
Корин си пое въздух с усилие.
— Защо само аз да обирам презрението, когато много добре знаеш защо постъпих така? Тя искаше истината и аз й я дадох!
— И си се обрисувала доста невинно.
— Не съвсем — каза тя със стиснати зъби.
— Не съвсем? — повтори Джаред със студена насмешка. — Излъгала си Малиа! Да не би да ми кажеш, че не си курва?