Корин потрепера.
— Не съм! — каза тя в защита.
Очите на Джаред пламнаха още по-силно.
— Познавам половината мъже, с които са те виждали и те не са от типа, които се примиряват само със закачки.
— Това беше всичко, което правех, Джаред. Давах им обещания, които никога не изпълних. Не беше толкова сложно да ги отблъсквам. Не се виждах с един и същи мъж два пъти обясни му Корин.
— И, разбира се, Ръсел Драйтън само се преструваше на твой любовник?
— Да. Той знаеше, че искам да ти го върна и ми помогна.
— Просто участваше в измамата ти без да те докосне? Никога не те пожела, когато е знаел, че си го обичала и ще склониш?
— Какво?
— Веднъж ми призна, че си го обичала — напомни й Джаред.
— Аз… аз те излъгах — запъна се Корин, изненадана, че той си спомня. — Щеше да ме помислиш за коравосърдечна, ако ти бях казала истината. Все пак смятах да се омъжа за Ръсел. Не го обичах повече, отколкото теб, когато се оженихме. С Ръсел имахме споразумение.
— Направо си невероятна. Имаш отговор за всичко, нали? — Джаред присви очи и зловещо изръмжа. — Писна ми да ме правиш на глупак! Надявам се да си си извлякла удоволствието от злобния език, с който си говорила на сестра ми, защото сега ще си платиш за това!
Той тръгна към нея, но зеленият огън, който пламна в очите й, го спря.
— Ами моите чувства, по дяволите? Не исках да нараня Малиа, но тя нямаше да ме остави на мира. А и не понасям обиди.
— Откакто съм те срещнал с твоя нрав причиняваш само неприятности! — разяри се Джаред.
— Ако пак ме удариш, Джаред, ще…
— Какво ще направиш? — злъчно я отряза той. — Блудната съпруга заслужава бой!
Тя изтича към вратата, но беше заключено и преди да успее да вдигне резето, пръстите на Джаред се вкопчиха в ръката й и той я обърна към себе си. Видя го да вдига ръка, за да я плесне отново, в очите му нямаше милост. Не понасяше болката и не искаше да си представи, че ако той я удари още веднъж, нямаше никога да му прости за това.
— Джаред, не!
Без да се колебае нито за минута, Корин се хвърли към него и здраво го обърна с ръце. Усети внезапното изопване на мускулите му и знаеше, че той ще я отблъсне.
Джаред беше напълно изненадан от неочакваната реакция на Корин. Но гневът му не намаля. Ядоса се не само за това, което се беше случило с Малиа, но и заради лъжите, които му наговори преди малко. Знаеше, че не е невинна — знаеше го! И това, че се опита да го убеди в противното само показваше пълното й презрение към него.
— Пусни ме, Корин! — процеди той през зъби и започна да дърпа ръцете й.
Корин още по-здраво се вкопчи в него, като хвана пръстите си зад гърба му. Вдигна поглед към него, но пак не видя никаква милост в изражението му. После усети как хвана косата й, буклите, вдигнати на опашка, и започна да ги дърпа. Тя устоя, дори и когато стана ужасно болезнено, очите й се напълниха със сълзи.
— Джаред… моля те! — изплака тя, когато почувства, че почти ще й изтръгне косата от корените. — Моля те… не ме наранявай!
Корин усети, че ръката му леко се отпусна. После внезапно я пусна и тя зарови лице в гърдите му. Разплака се от болка, от срам, че насила е трябвало да се моли и от успокоение, че Джаред беше успял да овладее гнева си.
Когато Джаред пусна косата й, ръцете му останаха разперени, на сантиметри от гърба й. Не знаеше дачи да ги отпусне или да прегърне жена си. Ужасът, който видя в очите и, го разстрои. Спомни си защо се върна вкъщи — да я успокои по време на бурята. Навън бурята още бушуваше, но Корин не се страхуваше от нея. Тя беше изплашена от него.
Какво, за бога, го прихващаше? Никога преди не беше удрял жена, но направо му се искаше да удуши тази.
Джаред усети как тя трепери и сърцето му се сви от риданията й. Ръцете го боляха да я притисне и накрая да го направи. Погали копринената коса, която се беше разпилява по гърба й заради жестокостта му. Проклинаше се за полката, която й беше причинил. Тя продължаваше да плаче и да разкъсва сърцето му.
— Съжалявам — промърмори той.
Обхвана лицето й в ръце, но тя не искаше да го погледне, Сълзите продължаваха да се ронят.
— Моля те, недей да плачеш. Кълна се, няма вече да те нараня.
Той целуна очите й, бузите, накрая и устните й нежно. Бавно отдръпна глава и зачака някакъв знак от нея — на успокоение, гняв, какъвто и да е знак. Когато Корин отвори очи, те още бяха искрящи зелени поточета и молеха, но по различен начин. Внезапно и неговите очи проблеснаха. Не от гняв, а от огъня на страстта.
Отново долепи устни до нейните, но този път целувката му беше решителна, поглъщаща. Не можеше да й се наслади достатъчно. И тя му отвърна. Цялата беше негова. Тя обви ръце около врата му, за да го притегли към себе си, дори се надигна на пръсти, за да се притисне по-силно. Целувките им бяха диви, дори болезнени. Най-накрая Джаред се откъсна, за да зарови устни в нежната извивка на врата й.