— Желая те, Колина — промърмори той дрезгаво.
Вдигна глава, за да я погледне и започна бързо да разсъблича дрехите й.
— Знам — прошепна тя и се взря право в очите му. — И аз те желая.
Джаред почти разкъса роклята й, бързайки да я свали. В същото време тя започна да разкопчава мократа му риза. Но когато той понечи да вдигне комбинезона й, тя го спря.
— Първо загаси лампата, Джаред!
— Не — каза той твърдо. — Искам да те гледам.
— Моля те, Джаред.
В този момент нищо не можеше да й откаже. Въпреки че искаше да се наслаждава на красотата й, той направи това, което тя пожела.
Щом лампата беше угасена, Корин бързо свали бельото си и превръзката от гърдите си, която се боеше, че Джаред може да види. Боже, как раздвижваше кръвта й! Не я интересуваше какво се беше случило по-рано. Това вече нямаше значение.
Той я желаеше, имаше нужда от нея. Тя сама го дръпна към леглото и го бутна върху него. Последва го и отърка тялото си о неговото, а после го подразни като го отблъсна, когато той се опита да се надигне. Застана на колене, докосваше го, а той потръпваше и стенеше от милувките й. След това се откри за страстта му. Прокара ръце по гърдите му, до лицето му, през косата. Устните й докоснаха неговите.
Реакцията на Джаред беше внезапна. Не можеше да чака повече, нито пък тя. Твърде дълго бяха потискали страстта си. Той я натисна на леглото, възкачи я, а тя се отвори за него, тялото й беше жадно да го усети. Движеха се заедно, диво, до приближаването на върховния момент. И когато той дойде, Корин извика името му. Разтвори бедрата си повече, за да го поеме още по-навътре, наслаждавайки се на блаженото му пулсиране.
Свърши твърде бързо.
— Корин… — започна Джаред.
— Джаред, моля те, не казвай нищо. Нека и двамата да замълчим — и бързо добави: — Нека се наслаждаваме поне тази нощ.
В отговор той я притегли по-близо до себе си. Тя заспа с глава на рамото му и блажена усмивка на устните.
Глава тридесет и първа
Джаред застана на прага на кухнята и се протегна, за да прогони съня от тялото си. Акила стоеше до плота и правеше пои, сутрешен ритуал, който Джаред помнеше от дете. Пои се приготвяше от растението таро, от корените му, които бяха като луковици и които Акила вареше веднъж седмично. После ги правеше на твърда смес, за да не се развалят. Всяка сутрин взимаше по малко и го размесваше с вода, за да стане на мека паста. Джаред смяташе, че лепкавата сива паста е доста блудкава, но Акила не можеше без нея.
— Какво има за закуска, лельо? Не съм ял от вчера сутринта.
— Ау! — тя му хвърли остър поглед през рамо, затова че я изплаши. — Аз не чух ти влиза, Ялека.
— Нищо чудно, че не чуваш нищо с този шум около себе си — засмя се той.
— Искаш пои?
— Не и за закуска — намръщи се той. — Предпочитам палачинки с банани.
— Няма повече банани — подсмихна се тя. — Бебе Майкъл харесва тях. Той яде един смачкан всеки ден. Няма повече на наши дървета. Ти отидеш в планината днес и донесеш няколко връзки, а?
— Ще видим. Ами тези папая на перваза? Узрели ли са?
— Провери. Кулиано ги донесе с наденички. Аз приготвя теб яйца, а, с наденички?
— Кървавите наденички на Кулиано? — Джаред поклати глава. — Само яйца.
Той взе една папая от перваза, която беше достатъчно узряла.
— И плодове. Може и препечена филийка с конфитюр от гуава.
Сряза гуавата на две и я сложи на масата.
— Как е Кулиано?
— Мой племенник добре. Но оплаква не виждал Леонака дълго време. Той казва ти претоварва това момче.
Джаред се усмихна.
— Май ще трябва да дам на Лео малка ваканция да посети баща си или Кулиано ще ме отлъчи от семейството си. Ще изпратя да извикат Лео днес. Дъждът и без това ще забави работата около хотела — направи пауза, за да напие голямо парче папая. — Не съм виждал Кулиано от толкова време. Може би ще се отбия при него, когато ходя за банани.
— Защо не вземеш и Корина? — предложи Акила, като гледаше Джаред втренчено. — Мисля тя хареса гледката отгоре.
— Дали? — запита той и краищата на устните му бавно се извиха нагоре. — Може би да. Ядосваше ли те много, докато ме нямаше?
— Колина? Не! — категорично отвърна Акила. — Тя през цяло време играе с малък Майкъл, грижи се за него. Винаги седи при бебе.
— И не се е опитвала да избяга оттук?
— Само два-три пъти. Корина самотна, мисля. Може би й липсваш, а?