Вървяха мълчаливо, но Джаред я държеше за ръка, за да й помага. Може би за първи път се чувстваше спокойна с него.
Прехвърлиха стръмните хълмове и пейзажът внезапно промени и премина в зелено великолепие. Изкачиха се още малко и се озоваха пред поляна с диви цветя и буйно разклонени дървета.
Най-накрая пътеката ги отведе до място с бананови палми, където Джаред спря. Докато той се оглеждаше за узрели плодове, Корин се обърна, за да види пътя, който бяха изминали и зяпна — простираше се по целия северен бряг.
— Тук е прелестно, нали?
Джаред стоеше зад нея, обгърнал я през кръста. В този момент Корин се почувства несравнимо щастлива.
— Да, прекрасно е — отрони тя с въздишка. — Благодаря ти, че ме доведе.
— Удоволствието е мое.
Джаред не се отдръпваше; след миг прилепи устни към врата й и Корин усети как желанието се надига в нея. Идваше й да му се разкрещи, че я възбужда, когато не можеха да го направят тук горе. Опита се да се отскубне, но той я прегърна още по-силно.
— Джаред, не трябва ли вече да се връщаме?
— Ще трябва да повървим още малко — прошепна й той в ухото. — Тук бананите не са узрели достатъчно.
— Колко още?
— Братовчед ми има дървета зад къщата си. И без това си мислех да го посетя.
— Братовчед ти? — запита Корин изненадана. — Имаш братовчед тук горе?
— Защо се учудваш толкова? Доста хора предпочитат уединението в планините.
— Не съм облечена подходящо, за да се запозная с роднините ти.
— Роклята ти е чудесна. Но ми харесва идеята да не си облечена.
Дяволитият пламък в очите му я предупреди още преди да започне да разкопчава копчетата на врата й. Корин се отдалечи от него и заотстъпва, като клатеше глава ту на едната, ту на другата страна.
— Не, Джаред.
— Защо пък не? Нали си ми съпруга.
— Ти си луд — каза тя, като не можеше да сдържи смеха си.
Той сви рамене и се протегна към нея, но тя се обърна и затича по пътеката надолу. Джаред я настигна и двамата се търкулнаха на земята. Той понечи да вдигне полата й, а тя се засмя и се опита да го възпре:
— Джаред, не тук.
— Да, определено тук и точно сега — той я целуна звучно, за да я накара да замълчи.
В този момент Корин се почувства изгубена. Желаеше Джаред. Притежаваше силата да я възбуди само с една нежна дума, страстен поглед или докосване. Защо точно той и никой друг мъж?
Сред опияняващия мирис на дивите цветя те правиха любов с дива настойчивост, която внезапно завладя и двамата. Искаше й се да останат там цял ден и да се любят отново и отново. Но след като Джаред вече беше задоволен, щеше да иска да тръгват.
Но той я изненада. Не се отмести, а се надигна на лакти, за да не й тежи. Очите му бяха ясносини, когато я погледна. Докосна устните й с почти въздушна целувка.
— Великолепна си.
— Е, благодаря ви, сър — погледна го тя игриво.
Той се усмихна.
— Мисля да се разходим по брега довечера. Разходките с теб са доста приятни. Нощта ще бъде чудесна, звездите и луната ще се докоснат до красотата ти.
Корин въздъхна.
— Мисля, че това примирие започва да ми харесва, Джаред.
— По-добре вече да тръгваме, преди да съм се изкушил да забравя за бананите и за всичко останало.
Неохотно му позволи да й помогне да се изправи на крака и да оправи роклята си.
След двайсетминутно изкачване по стръмната скала, те стигнаха до друг равен терен, където се откриваше недодялана колиба, направена от тънки дъски и метални отпадъци. Малки прасенца и кокошки свободно се разхождаха навсякъде. По склона растеше папрат и цветовете на дивите растения сякаш избухваха. Имаше планински ябълки, огромно манго, което хвърляше сянка върху колибата, а и банановата горичка, за която Джаред спомена, се откриваше пред изумените очи на Корин. Тя се хвана здраво за ръката на Джаред.
— Нима братовчед ти живее тук?
— Защо не? — учуден я погледна той. — Харесва му тук горе. Все едно, че живееш в миналия век. Не можа да се примири с модерния свят и това, което белите направиха с острова му.
— Неговия остров? Не разбирам.
В този момент на вратата се показа огромен хаваец и тръгна бавно към тях. Беше грамаден, с черна коса и брада, и топли кафяви очи. Носеше само провиснали шорти на цветя. Беше бос, но изглежда не усещаше острите клони, по които стъпваше.
— Ялека!
Обгърна Джаред в мечешка прегръдка и когато го пусна, отправи любопитен поглед към Корин.
— Това е жена ми, Колина — произнесе Джаред с известна гордост.
— Леля Акила каза ти оженил, Ялека. Кога направиш празненство?
— Вече е малко късничко за това — отвърна Джаред.