— Винаги намери причина да празнува. Но елате. Ти не идвал дълго време. Кикуко! — извика той и дребна азиатка в избеляло кимоно се появи на прага на колибата.
Беше сдържана, срамежлива и толкова слабичка в сравнение с едрия хаваец. Бързо се шмугна обратно в къщата, без дори да ги поздрави.
— Тя сложи още лаулаус1 в котела. Вие остане яде с нас, а?
Джаред нямаше възможност да отговори, защото братовчед му се насочи обратно към къщата и им махна да го последват.
— Поканиха ни на вечеря — обясни Джаред.
Корин започна да се отпуска след първоначалното неудобство. Малката колиба беше доста уютна отвътре. Двете култури удачно се съчетаваха — хавайски дрехи и кратуни, и японски идоли, скулптури и копринени паравани.
Кулиано Наехе беше весел човек, който ти допада от пръв поглед. Забавлява ги през целия следобед с хавайски песни. Жена му Кикуко беше много тиха, стараеше се да остане винаги на заден план. Джаред обясни на Корин, че това няма общо с тяхното присъствие, и че тя винаги си е такава.
Вечеряха в задния двор, където прекрасният залез обля небето в червени, оранжеви и лилави цветове. Лаулаус, за което бе споменал хаваецът, представляваше свинско месо, увито в листа от дървото таро, които приличаха на спанак, но на вкус бяха много по-приятни. Месото беше крехко и със странен вкус, вероятно от листата на таро. Разбира се, имаше и пои, прясна папая и дребни планински ябълки. Корин никога не беше ги опитвала — имаха мека, тънка кора и голяма кафява семка по средата.
Щом се стъмни, Кулиано запали огън и отново запя. Джаред изглежда въобще не бързаше и се облегна спокойно на едно дърво, отрупано с гроздове от оранжево-червени цветове, които висяха от върховете на клоните над главите им. Корин седна близо до него, наслаждаваше се на музиката и на компанията.
— От колко време познаваш Кулиано и жена му? — попита тя нехайно.
— През целия си живот. Срещата си Леонака, моя управител, или поне той така ми каза.
— Да.
— Кулиано му е баща. Леонака и аз израснахме заедно повече като братя, отколкото като братовчеди.
— Чакай малко, Джаред. Когато казваш братовчед, имаш предвид близък приятел, нали?
— Не. Семейство Наехе са ми далечни братовчеди.
— Но те са хавайци.
— Забелязала си значи — игриво подхвърли той.
Корин малко се обърка.
— Имаш ли нещо против да ми обясниш?
— С Леонака имаме една пра-пра-прабаба, Лиемоми Наехе. Както виждаш, в мен тече и малко хавайска кръв. Искаш ли да ти разказвам по-нататък?
— Да.
— Лиемоми била красива млада жена и живеела на остров Кауай, първия, на който капитан Кук стъпил през 1778 г. Чувала си за Кук, нали?
Когато дошъл, го помислили за бог и хавайците, приятелски и добродушен народ, искали да направят всичко за него и хората му. Лиемоми се отдала на един от моряците. Знаела само, че се казва Питър и нищо повече. Той отплават без да знае, че тя носи дете от него. Родила момче и го кръстила Макуачило. По-късно Лиемоми се омъжила за един хаваец и му родила син и две дъщери. Съпругът й приел Макуачило и го отгледал като собствен син. Но момчето винаги се чувствало различно от останалите. Посещенията на Кук завършили с кръвопролитие и за кратко време се появило негодувание към белите. Макуачило бил с доста светла кожа, непрекъснато напомнял за белите, които въпреки омразата към тях продължавали да посещават островите.
През 1794 г., когато бил едва на петнадесет, той отплавал за континента с един китоловен кораб. След пет години се завърнат с бебе — момче, от една американска проститутка, която не искала детето и щяла да го продаде, ако Макуачило не бил предявил правата си върху момчето.
— Но това е ужасно!
Джаред я погледна и продължи.
— Макуатило занесъл бебето на майка си. Тя го отгледала на остров Оаху.
Но той не останал на островите. През 1818 г. отплавал за Англия, а после за Ирландия. Там се оженил и през 1820 г. се родила Колийн Наехе. Киека се установил в Ирландия. Колийн израснала там и през 1839 г. се омъжила за френския търговец, Пиер Гурден. А след година се родила майка ми.
Гласът на Джаред стана по-мек, когато започна да разказва за майка си.
— Ранел прекарала младостта си във Франция. През 1850 г. отплавала с родителите си за Сан Франциско.
— Нали тогава за първи път откриха злато там? — запита Корин.
— Да. Но нямали късмет там, а Пиер бил търговец по сърце. Отново поели на път и обикаляли Америка три години. Накрая се установили в Бостън, където отворили малко магазинче.
— Там Ранел се запознала с баща ми? — осмели се да вмъкне Корин колебливо.
— Да. Почувствала, че не може да остане в Бостън, след като баща ти развалил годежа им. Родителите й били починали, а гражданската война наближавала и тя решила, че ще е най-добре да напусне щатите. Знаела, че тук има роднини, доста далечни, но все пак дошла да ги търси. Открила Акила и Кулиано, които също знаели историята за Лиемоми и първия й син, Макуачило. Акила и Кулиано са наследници на другите деца на Лиемоми.