— Наричай ме Джон, скъпа. Откъдето и да го погледнеш, аз съм най-близкият ви съсед. Отдавна се каня да навестя Джаред, но просто не намирам време — той направи пауза, за да избърше веждата си с карирана кърпичка. — Сигурно сега е в града?
— Не. Онзи ден се върна вкъщи. В момента наглежда зеленчуковите си градини.
— Да не повярваш — отвърна той замислено. — Не му е присъщо на момчето да идва тук през зимния сезон.
Корин се усмихна. „Момчето“? Джон Пиърс изглеждаше към петдесетте, с кафява коса и дълги прошарени бакенбарди. Беше симпатичен мъж и определено приятелски настроен.
— Защо не дойдете с мен вкъщи? — предложи Корин. — Джаред трябва вече да се е върнал за обяд.
Той я погледна замислено, почти тревожно.
— Не, може би някой друг път.
— Аз по-добре да се връщам преди Джаред да е тръгнал да ме търси.
— Май доста изкъсо ви държи, а? Е, кой може да го вини с такава красива жена.
— Приятен ден.
Корин почувства погледа му върху себе си, докато се отдалечаваше по горещия пясък. Лицето й пламна, когато осъзна двойното значение на последната му забележка. Разбира се, че знаеше за нея. Всички знаеха.
— Почакайте за момент, мисис Бъркет.
Корин се стресна. Беше изникнал зад гърба й без да го усети.
— Да?
— Знаете ли дали някой би искал да си вземе бебе кокер шпаньол? Едно от кучетата ми роди четири преди няколко седмици и вече са достатъчно големи, за да ги раздам.
— Не се сещам.
— Вас питам първа. Може да вземете най-хубавото.
Корин се поколеба, представяйки си Майкъл да играе с малко шпаньолче с дълги уши. Беше още малък, но можеше да израсне с кученцето.
— Всъщност знам някой, който много би се зарадвал на малко кученце.
— Чудесно! Къщата ми е точно там, зад онези палми. Малките са в една барачка отзад. Ще ви отнеме само минутка да дойдете и да вземете едно.
Корин кимна и го последва. Скоро забеляза сред дърветата стара, олющена и разнебитена къща. В двора, който водеше към брега, имаше повече пясък и боклуци, отколкото трева. Не беше особено уютно място и Корин се почуди дали мистър Пиърс е женен.
— Тук вътре.
Той отвори вратата на барака, подобна на склад и изчака Корин да влезе вътре. Слънчевите лъчи проникваха през цепнатините на тавана и стените, а във въздуха се вдигна прах, когато стъпи вътре, сякаш не беше отваряно от месеци. Миришеше неприятно на пръст и плесен и Корин задържа дъха си.
— Къде са кученцата? — Тя се обърна, но врата се тръшна под носа й. За момент остана глупаво загледана в нея, без да може да реагира веднага.
— Мистър Пиърс?
Никой не й отговори. Трябваха й още няколко минути, за да се отърси от объркването и тогава наистина се разтревожи. Корин се приближи до вратата, но от вътрешната страна нямаше дръжка. Бутна я леко, но когато тя не се помръдна, опита отново, с повече сила. Блъсна я с рамо, но без резултат.
Обзе я страх.
— Мистър Пиърс! Къде сте?
Отново никакъв отговор. Тя започна да блъска по вратата с длани.
— Пуснете ме! Чувате ли?
„Джон Пиърс сигурно е луд“, помисли си неспокойно тя. Корин се обърна към вътрешността на бараката, за да потърси нещо, с което да отвори вратата. Можа да види само стари щайги, две ръчни колички и купчина влажна пръст. Претърси щайгите, но не откри никакви инструменти. Установи обаче, че в бараката няма никакви кученца. В какво, по дяволите, се беше забъркала?
Малиа се върна, след като, проследявайки Корин, я беше видяла да тръгва нанякъде с Джон Пиърс. Устните й се извиха самодоволно, когато влезе в къщата. Беше готова да предизвика нова сцена с жената на Джаред, а сега имаше и какво да му съобщи. Ха, Корин и Джон Пиърс! Джаред щеше да се вбеси. Този път нямаше толкова лесно да прости на блудната си жена.
Откри брат си в задния двор да се мие под помпата, която баща им беше направил, така че пясъкът да не влиза в къщата. Беше закачена на един огромен варел за дъжд зад дърветата.
— Ходи ли да плуваш? — извика Малиа, като се питаше дали е видял Корин.
— Само едно гмуркане. Бурята доста е наводнила градините. Беше кално.
Малиа изкача, докато той затвори помпата и взе кърпа, метната на клона на едно дърво. Беше само по шорти и тя видя, че е загубил доста от тена си. Твърде дълго далеч от брега, далеч от вкъщи, откакто баща им почина. Малиа се намръщи. Липсваха й плуването и разходките им, и вниманието, което брат й отделяше.
— Какво искаш, Малиа?
— Чудех се дали знаеш къде е жена ти. — Каза го с тон, от който Джаред направо замръзна.
— Не е ли в къщата?
— Не. Тя е с Джон Пиърс.
— О?
Спокойната реакция на Джаред направо я вбеси.