— Срещна го на плажа и отидоха в дома му. Това не те ли притеснява?
— Но защо? Може и да не харесвам много Джон заради противната му решителност да ни вземе земята, но той е най-близкият ни съсед — Джаред погледна сестра си. — Време е Корин да се запознае със съседите ни.
Очите на Малиа проблеснаха гневно.
— Говориш така, сякаш тя ще остане тук завинаги.
— Може би да. Ще видим.
— Не те разбирам, Джаред. Как можеш да й простиш, след като те направи рогоносец?
Той присви очи.
— Къде, по дяволите, научи тази дума?
— Доста чета — каза тя в защита. — Като няма хора на моята възраст тук няма какво друго да правя. Нанеки ми беше единствената приятелка, но твоята жена я прогони!
— Нанеки сама избра да се върне в Кахуку — невъзмутимо произнесе Джаред. — Решението беше нейно. А относно това дали съм простил на жена си, не е твоя работа, Малиа. Ще съм ти благодарен, ако повече не го споменаваш.
— Значи не ти пука, ако тя продължава да общува с други мъже? — настоя тя. Третираше я като дете.
— Джон Пиърс? — изсмя се той на абсурдното твърдение. — Не ставай смешна, Малиа.
Тя загуби търпение.
— Видях ги заедно! Видях я да флиртува с него, да го съблазнява. Ако мислиш, че в момента пият чай, значи си по-голям глупак сега, отколкото тогава в Хонолулу!
Очите на Джаред станаха буреносно сиви, докато гледаше как Малиа изтича към къщата. Погледна към брега, но нямаше и следа от Корин. По дяволите, защо Малиа всяваше съмнения у него?
Джаред изчака само час, след което не можеше повече да издържа. Оседла кон и се приготви да язди по брега до пътеката, която водеше към къщата на Пиърс. Доста се разгорещи през този един час, представяше си най-лошото и едновременно с това се ядосваше на себе си. Точно когато възсядаше коня си, Джон Пиърс неочаквано се появи. Джаред го погледна подозрително.
— Джон, какво правиш тук?
— Дойдох заради жена ти.
— Да не би нещо да се е случило с Корин? — попита Джаред разтревожен.
— Не, нищо подобно — увери го Пиърс, но изглеждаше неспокоен.
— Къде е тогава? — настоя той. — Разбрах, че днес те е посетила.
— Знаеш ли, не си постъпил добре с горкото момиче.
— За какво, по дяволите говориш?
— Всички знаят защо я доведе тук, Джаред. Носят се слухове, че я държиш заключена. Изненадах се, когато я видях да се разхожда по брега, но не се учудих, когато ме помоли за помощ.
— За помощ?
Джон се поколеба за миг, но после каза:
— Помоли ме да я закарам до Хонолулу.
— Какво?
— Жена ти изглеждаше ужасно разстроена — бързо каза Джон. — Тя… тя каза, че не може да понася ограниченията, които си й наложил и затова не иска повече да живее с теб.
Джаред присви очи.
— Какво друго ти каза? — попита той с адско спокойствие.
Джон нервно го погледна. Идеята да задържи мисис Бъркет му дойде на плажа. Направи го спонтанно. Сега беше твърде късно, за да изостави плана си, трябваше да иде докрай.
Джон се прокашля.
— Съпругата ти ми обеща доста пари, ако я откарам до града.
— А ти съгласи ли се?
— Още не — отвърна Джон. — Казах й, че първо трябва да си помисля.
— Какво има да му мислиш толкова? Тя е моя съпруга. Омъжи се за мен по собствено желание — Джаред пристъпи крачка напред. — Ще ти кажа само едно — ако се намесиш, ще съжаляваш.
Джон отдръпна коня си. Изпоти се, но не от жегата.
— Виж сега, Джаред — опита се да звучи възмутено. — Няма нужда от заплахи. Виждам, че си прав.
— Тогава какво правиш тук?
— Ами и жена ти също има право. Имам предвид, че младата дама е доста отчаяна и е готова да плати колкото поискам. Би било доста некавалерски от моя страна, ако отхвърля подобна молба.
— Искаш да кажеш, че няма да има полза — саркастично каза Джаред. — Накъде по-точно биеш?
Сега беше моментът.
— Помислих си, че ще можем да се споразумеем. Въпреки, че бих искал да помогна на младата дама, тя все пак ти е съпруга.
— А искаш да помогнеш и на себе си, нали? — попита студено Джаред.
— Не съм виновен за тази ситуация, тя просто ми скочи в ръцете — защити се Джон.
— Какво искаш, Пиърс? — настоя Джаред, търпението му вече се изчерпваше.
— Е, знаеш, че винаги съм искал това малко парче земя, момчето ми. Ще ти платя двойно, ако си съгласен да се разделиш с него сега.
— Нека си изясня нещо — спокойно каза Джаред. — Ще върнеш жена ми, ако ти продам земята си?
— Правилно.
— А ако не ти продам земята, ще отведеш Корин някъде, където няма да мога да я открия.
— Отново си прав — засия Джон.
Планът беше толкова добър! Как не можа да се сети по-рано? Разбира се, щом жена му се върнеше, щеше да започне да обяснява, че той я бил заключил и че въобще не го е молила за помощ. Но ще е нейната дума срещу неговата, а дотогава той вече ще притежава земята, така че нямаше да има никакво значение.