Представи си какви ли не ужаси.
Когато най-накрая вратата на бараката се отвори, Корин беше на ръба на нервна криза. Скована от страх, тя погледна към Пиърс. Безкрайно се изненада от думите му.
— Няма смисъл да те държа заключена. Вече няма къде да отидеш.
Едва успя да събере достатъчно кураж и да го попита:
— Какво искате да кажете?
— Съпругът ти не те иска повече, мадам.
Гневът в гласа му я изплаши повече, отколкото думите му.
— Говорили сте с Джаред?
— Исках да се споразумеем. Казах му, че ще те върна, ако ми продаде земята си. Но изглежда земята му е по-важна от теб.
Тя бавно проумя какво й каза току-що и разбра, че все пак стои пред един луд човек — алчен мошеник, който я беше затворил за откуп.
Но откупът нямаше да бъде платен. Страхът й внезапно изчезна, заменен от бесен гняв. Изправи се.
— Ще ви вкарам в затвора за това!
— Няма да можете — грубо отвърна той. — Никой няма да ви повярва, че съм ви задържал тук насила. Репутацията ви не е много добра, мисис Бъркет.
— Джаред знае, че сте ме отвлекли!
Той се изсмя.
— Това е абсурдно! Дойдохте при мен да ме помолите да ви върна в града.
— Лъжа!
— Да, но какво от това, щом съпругът ви повярва.
Защо Джаред толкова прибързано е повярвал на това?
— А сега какво? — тихо каза тя на себе си. Вдигна глава видя, че Пиърс бе оставил вратата отворена. Хвана с ръце полата си и побягна колкото може по-бързо.
Знаеше точно какво ще направи. Вече не се страхуваше. Беше толкова ядосана. Неразбирателството й с Джаред беше продължило твърде дълго. През последните дни всичко между тях се беше променило. А ето го сега този отблъскващ господин, който й съобщи, че Джаред е повярвал, че тя иска да го напусне.
Съжаляваше за това, което причини на съпруга си, но кога щеше да престане да си спомня само лошото за нея, вместо доброто? Кога, ако не сега?
Корин продължаваше да тича, напълно забравила за Джон Пиърс.
Глава тридесет и пета
Леонака откри Джаред, седнал на брега, облян от червената светлина на залеза. Замечтано гледаше в океана, дотолкова обзет от мрачните си мисли, че дори не усети Леонака, докато той не проговори.
— Спомням си те доста често така след смъртта на майка ти — колебливо подзе Леонака.
Джаред дори не го погледна.
— Искаш ли да си поговорим, братовчеде?
— Не.
— Споделяхме всичко — въздъхна Леонака. — Какво стана между нас?
Джаред най-накрая го погледна.
— Кога ще отидеш при баща си да му кажеш, че си тук?
— Това значи ли, че ме пращаш да си гледам работата?
— Виж, Лео, няма за какво да говорим. Забърках се в един окаян брак, който не си струва да обсъждаме. Скоро всичко ще свърши.
— Ако бракът не ти допада, защо тогава си толкова разстроен?
— Кой казва, че съм разстроен! — изръмжа Джаред.
— А не си ли? — повдигна вежди Леонака.
— Добре се — сприхаво отвърна Джаред. — Малко съм разстроен. Но не защото тя си тръгна — добави той бързо. — И без това щях скоро да я пусна да си върви.
— Нима, Ялека? Може би тя вече е в кръвта ти — тихо каза Лео. Може би тя е жената, която ти е нужна, за да бъдеш щастлив.
— Но това е смешно — твърдо отвърна Джаред. — Дори и да е вярно, тя не ме иска. Днес го доказа достатъчно ясно.
— Може би си й дал повод? Имаш доста твърд характер — отбеляза Лео. — Познавам те. А жена ти?
Джаред помръкна, като си спомни колко изплашена беше Корин в нощта, когато я удари. Затова ли си беше тръгнала при първата възможност? Все още ли се страхуваше от него? Но не, жена дотолкова изплашена от съпруга си не би била така благоразположена дни наред.
— Корин се е сблъсквала с нрава ми, но и нейният не е по-мек.
— Ялека — започна настойчиво Леонака. — Ако наистина я искаш, тръгни след нея. Тя е твоята жена. Мисля, че я обичаш… Веднъж съм я срещал. Чакай, това не е ли точно тя?
Джаред бързо се извърна и стана, когато Корин ги приближи. Първо го обзе въодушевление, но старият гняв и злоба скоро се върнаха.
— Забрави ли нещо? — язвително я попита той.
Остана втрещен от парещия шамар, който му зашлеви.
— За Бога, дано имаш добро обяснение за това — застрашително изръмжа той.
Корин беше задъхана от тичането, но не му остана длъжна.
— Обяснение? Мразя те — това е достатъчно! Но ако това не ти стига, ето ти факта, че ме изостави при онзи ужасен твой съсед.
— Отишла си при него за помощ!
— Глупак такъв! — сряза го остро тя. — Нима не би се усъмнил в думите на човек, който ти е направил мръсно предложение? Знам какво ти е надумал — само лъжи!