— Ти казваш така — отвърна Джаред и се извърна от нея с отвращение.
Корин го стисна за ръката и се опита да го спре.
— Не смей, по дяволите, да ми обръщаш гръб! — изкрещя тя. — Прекарах целия следобед в мръсна, смрадлива барака. През цялото време си мислех, че Пиърс е луд и иска да ме убие. Ожулих ръцете си, докато опитвах да се измъкна оттам, но не успях.
— Това ли беше най-доброто, което можа да измислиш, Корин? — запита я Джаред със сарказъм. — Какво наистина се случи? Пиърс отказа ли да ти помогне, след като отхвърлих предложението му?
— Оо!
Сграбчи полата си и се запъти към къщата, но изведнъж спря и се обърна към него.
— Не съм молила Джон Пиърс да ме отвежда оттук, Джаред. — Изненада се от спокойствието си. — Когато го срещнах на брега, ми каза, че има кученца, които иска да раздаде. Сетих се за Майкъл и отидох да взема едно. Когато влязох в бараката, където трябваше да са кученцата, той тръшна вратата и ме заключи вътре. Не разбрах защо, докато не дойде да ме пусне.
— И очакваш да ти повярвам?
Тя стисна юмруци.
— Не ми пука. Но след като знам, че Пиърс те е излъгал, искам да знам дали и мен е лъгал. Каза ми, че земята ти е по-важна за теб, отколкото аз, и че не си искал да се върна. Така ли е?
— Да, така му казах — ядът му не позволи да й обясни защо.
Последва дълго мълчание. Корин се мъчеше да преглътне болезнената буца в гърлото си. Надяваше се да не е истина. Пиърс беше излъгал Джаред, защо да не е лъгал и нея?
— Разбирам — спокойно промълви тя. — При това положение можеш да уредиш някой да ме откара до града утре.
Джаред гледаше как Корин се отдалечава. Стоеше и безмълвно се бореше със собствените си чувства.
— Ами ако казва истината?
— Не — рязко отвърна Джаред.
— Да, но все пак — настояваше Леонака. — Това означава, че е имала възможност да помоли Пиърс да я откара до града, но не го е направила. Значи наистина не е искала да си замине.
Джаред рязко се обърна и тръгна към брега.
Беше късно. Корин седеше върху тясното легло в стаята на Флоранс, която се опитваше с игла да извади треските от дланите й. Разказа цялата история на Флоранс, докато кърмеше Майкъл, който сега спеше, Флоранс се съгласи да й предостави стаята си за през нощта, а тя щеше да отиде в стаята на Нанеки, която беше празна.
Корин се чувстваше изтощена. Акила й донесе вечеря, но тя дори не я докосна. Стомахът й се свиваше. Щеше да се върне в града, а после обратно в Бостън. Не беше ли това, което искаше? Не можа да си отговори.
— Не мога да разбера Джаред — гневно отбеляза Флоранс. — Искаш да кажеш, че не ти е повярвал дори и след като е видял състоянието на ръцете ти?
— Не видя ръцете ми, Флоранс. Но дори и да ми беше повярвал, нямаше да е по-различно. Той призна, че вече не ме иска.
— Може да го е казал от гордост.
Вратата се отвори внезапно и двете се извърнаха. На прага стоеше Джаред. Не каза нищо, само погледна Корин със загадъчно изражение.
Флоранс първа наруши тишината и каза възмутено:
— Мистър Бъркет, не е прилично да влизате в стаята на дами без да чукате. А и нямате работа в тази стая.
— Бих искал да говоря с жена си насаме, мисис Мерил. Ще ни оставите ли за няколко минути?
Току-що се беше върнал от брега, където прекара часове, опитвайки се да подреди мислите в главата си. Беше сигурен само за едно — още не беше готов да пусне Корин да си върви.
— Не мърдай, Флоранс — каза Корин, без да сваля очи от съпруга си. — Нямам какво повече да ти кажа, Джаред. Единственото, което искам да чуя от теб е кога ще мога да тръгна утре сутринта.
— Никъде няма да ходиш, не още — тихо отвърна Джаред. — Затова искам да си поговорим.
Корин скептично го погледна.
— Искаш да кажеш, че няма да ме откараш обратно?
— Да.
— Защо?
— Защото така казвам — с детинска инатливост отвърна той.
— Защо все пак? — настоя тя отново.
— По дяволите, няма значение защо!
Майкъл се разплака и Корин се втурна към него.
— Видя ли какво направи с крясъците си? — злобно го изгледа тя.
— Ти първа започна — напомни й той. — Остави го на майка му, Корин. Още не сме свършили.
— О, напротив — отвърна тя и му обърна гръб, притискайки Майкъл към гърдите си.
— По-добре си вървете, мистър Бъркет — заяви остро Флоранс и застана между двамата. — Тази нощ Кори ще спи тук. Тя сама го пожела и ще ви бъда благодарна, ако уважите волята й.
— А аз ще ви посъветвам да не се месите, Флоранс не се предаде.
— След жестокия начин, по който се отнесохте днес с Кори, няма просто да се отместя и да ви оставя отново да я нараните. Казала ви е самата истина.
— Мисис Мерил, сигурно безрезервно бихте повярвани на всичко, което тя ви каже — хладно й отговори Джаред.