— Честно, мистър Бъркет, не мислех, че отново ще ме потърсите. И, разбира се, не очаквах да се срещнем. Сигурно имате много важна работа, за да дойдете дотук чак от Хавай.
Джаред реши да бъде откровен. Ако този мъж можеше да му осигури това, което иска, той бе готов да му плати солидна сума.
— Това, което възнамерявам да правя в Бостън, е много важно за мен — каза Джаред, като огледа офиса. — Но не съм съвсем сигурен, че вие можете да ми помогнете, мистър Догърти.
— Не позволявайте скромният ми офис да ви заблуди — отвърна Нед в защита. — По-големите детективски компании имат по-високи такси, а аз — повече клиенти.
— Сам ли работите?
— Помагат ми, когато имам нужда — Нед се облегна назад и се усмихна. — Мога да отгатна по притеснения ви поглед, че се съмнявате в мен. Позволете да ви убедя, че никога не съм разочаровал клиент. Независимо дали проучвам някоя компания, издирвам изчезнал човек или следя своеволна съпруга, винаги постигам резултати. Дори съм помагал при разрешаването на няколко убийства.
Джаред не се впечатли особено.
— Имам нужда не само от информация, мистър Догърти, но и от публичност.
— Братовчед ми и няколко приятели работят за вестниците.
— Трябва да стана известен в града за съвсем кратко време — за около месец.
— Никакъв проблем, мистър Бъркет.
— Много добре тогава. Ще рискувам с вас, мистър Догърти, но не искам да остана разочарован.
Заплахата бе явна и Нед почувства студени тръпки по гърба.
— Любопитен съм да узная как ме открихте, мистър Бъркет? Били ли сте някога в Бостън преди?
Джаред започна да се отпуска.
— Не. Взех името ви от един приятел от колежа. Той разказваше една изключителна история за дядо си, който ви наел да следите съпругата му, подозирайки, че на седемдесет и две години тя има връзка.
Нед се засмя.
— Добре си спомням този възрастен човек. Това бе най-абсурдният случай, върху който съм работил.
— Нищо чудно. Никога не забравих името ви — призна Джаред. — Още тогава знаех, че един ден може да ми потрябвате.
— Е, добре, мистър, Бъркет, сигурен съм, че ще удовлетворя желанията ви, стига да ми кажете какви са те.
Очите на Джаред придобиха студен сив блясък.
— Искам информация за Самуел Бъроуз, особено за интересите му в бизнеса, размера на състоянието му и какви спестявания има. Искам да знам всичко за този човек, неговите колеги и семейство. Искам да знам какви са бъдещите му планове, как работи, слабостите и навиците му.
Нед кимна.
— Вероятно ще ми трябват около две седмици и тъй като събирането на информация е доста рутинно, не вярвам да възникнат някакви проблеми.
— Отлично. Сега за публичността. Ще започнете с това незабавно. Както ви казах и преди, искам да стана известен из града. Искам за мен да се говори в най-висшите финансови кръгове, особено в кръга на Самуел Бъроуз.
Дребният детектив взе тетрадка и молив и ги постави на бюрото.
— Тогава ще ми трябват някои данни за вас.
Джаред се намръщи.
— Джаред Бърк, милионер от западния бряг, дошъл тук да инвестира пари. Това е всичко, което ви е нужно.
— Не разбирам.
Джаред стана от стола.
— Не ви и трябва да разбирате. Името и фактите, които току-що ви дадох, са фалшиви, но не искам да се знае истинската ми самоличност. Наистина обаче възнамерявам да вложа пари, ако обстоятелствата се окажат благоприятни. Можете ли да ми препоръчате добър адвокат?
Любопитството на Нед се повиши.
— Значи искате да бъдете мистериозен мъж?
— Точно така.
— Много добре — Нед се приближи до него, за да си стиснат ръцете. — Ще ви дам името на един адвокат след няколко дни. Къде мога да ви открия?
— Настаних се в хотел „Плаза“ тази сутрин под името Джаред Бърк.
Пътуването обратно към хотела бе приятно. Джаред помоли шофьора първо да го разведе малко из града. Времето в този ден на ранния юни бе свежо, горещо за бостончани, но доста хладно в сравнение с Хавай. Джаред се надяваше да не му се наложи да остава тук задълго, особено за през по-студените месеци.
Каретата навлезе в района на Бак Бей. Когато видя табелата на Бейкън стрийт, целият се скова. Коя ли от тези високи градски къщи принадлежеше на Самуел Бъроуз? Но която и да беше, Джаред съвсем скоро щеше да бъде поканен там. Щеше да се запознае със Самуел Бъроуз! И тогава някак си щеше да го пречупи. Убийството беше нещо твърде бързо. Джаред искаше да остави един разорен човек, който да има време да разбере какво се е случило и защо.