Корин внезапно се засмя. Защо, за бога, му разказваше всичко това? Отдавна не се беше сещала за малкия Джони. Питаше се какво ли е станало с жилавото хлапе, което я научи да плува, да псува и да използва нож през онова диво лято, когато пристанището беше за нея една магия и цял огромен свят.
Леонака й се усмихваше.
— Значи си се размотавала с банда хулигани, а?
— За бога, бях само на десет и продължи едно лято. Но знаеш ли, никога не забравих свободата, която имах през онази година. Беше великолепно.
Именно тогава бе решила, че иска да бъде независима цял живот. Но поради ред причини това вече не изглеждаше толкова важно за нея.
— След като знаеш да плуваш, нямаш никакво извинение да не се научиш да караш сърф. Днес вълните са подходящи — насърчаваше я Лео. — Джаред и Малиа вече са във водата.
Ето къде бил Джаред — да се забавлява. Корин усети, че гневът й се надига. Значи беше донесъл кученцето, мислейки че това ще я умиротвори и беше отишъл на сърф, без повече да мисли за нея.
— Е?
О, как й се искаше да покаже на Джаред, че и на нея не й пука, че отново са скарани.
— Боя се, че нямам какво да облека във водата.
— Глупости — подсмихна се Леонака. — Леля ще ти даде саронг от тези, които е ушила.
Само при мисълта Корин се изчерви. Поклати глава.
— Не.
Леонака сви рамене.
— Жалко, Джаред твърдеше, че няма да успея да те вкарам във водата, а аз си помислих, че си по-смела.
Корин внезапно стана, винаги готова да приеме предизвикателството.
— Моля те, дай ми няколко минути да се преоблека. Много ще се радвам, ако ме научиш да карам сърф.
Леонака се ухили, когато Корин излезе от зимната градина. Джаред въобще не му беше споменавал нищо за нея. Всъщност цялата сутрин не каза повече от две думи.
Джон Пиърс си бе направил много груба шега. Но какъв по-добър начин за помирение, ако Джаред види красивата си съпруга в мокър саронг? Нека чрез страстта да му дойде умът в главата и да разбере онова, което Леонака вече знаеше — Джаред не може да живее без жена си.
Корин се изчерви, когато се видя в огледалото на гардероба. Облечена в саронг, се почувства почти гола. Ръцете, раменете и половината от краката й бяха открити. И останалите й закръглени форми изпъкваха доста добре.
— Не мога да се появя с това, Акила.
— Защо?
— Твърде е разголено.
Акила с насмешка поклати глава.
— Ти видиш Малиа носи същото. Всички уахине носят това да плуват. Дори и аз. Това не Бостън, Колина. Ти в Хавай, където ние забавлява.
Корин се засмя.
— Добре, че не носи вече превръзка на гърдите — каза Акила, докато взимаше дрехите на Корин, за да ги прибере в гардероба. — Или саронг няма седи добре.
Корин се извърна ококорена.
— Аз въобще не нося подобни неща! — сопна се тя, чудейки се как Акила се е досетила.
Да, наистина. Вече не трябваше да носи превръзката. Все още имаше достатъчно мляко за Майкъл, но гърдите й вече не течаха.
— Защо не каже истината на Ялека, Колина? — с укор запита Акила. — Аз вижда къде твоя приятелка слага превръзката, след като изпере дрехи. Слага в твоя стая, не в нейна. Мога покажа Ялека, но аз мълчи. Ти трябва каже него.
Корин прехапа устни. Реши да й се довери.
— Нима не виждаш? По-добре е Джаред да не знае. Рано или късно ще се върна в Бостън с Майкъл. Джаред няма да ни види повече.
— Ти греши, Колина. Ялека няма пусне тебе. И един ден ще узнае лъжа за Майкъл и бъде много ядосан. По-добре кажи него сега.
— По дяволите, въобще няма смисъл да говори човек с теб — Корин почти извика от раздразнение.
Взе една хавлия и излезе от спалнята. Тази жена беше невъзможна. Никога ли нямаше да я остави на мира?
Леонака я чакаше в задния двор. Корин забрави за Акила и реши да се забавлява. Плъзгането по вълните определено ще е нещо, за което щеше да разказва на приятелите си в Бостън.
Джаред и Малиа все още бяха във водата. Корин държеше погледа си встрани от Джаред, докато Лео й обясняваше какво трябва да прави.
— Може би ще е по-добре, ако първо погледаш — предложи Леонака, чудейки се дали не е прибързат с Корин. Въпреки удоволствието риск имаше.