Тя твърдо поклати глава.
— Да вървим.
Отне й около час. Отначало се боеше, че е забравила да плува след толкова години, но бързо си припомни. Леонака й помагаше и й даваше инструкции, и плъзгането по вълните на гладка дълга дъска изглеждаше доста лесно. Джаред седеше на пясъка и наблюдаваше. Искаше й се да му покаже на какво е способна.
— Готова съм да опитам сама.
Бяха далеч от брега, всеки на своята дъска.
— Сигурна ли си, Колина?
Когато тя кимна, той добави:
— Плъзни се по първите няколко вълни, легнала по очи, докато свикнеш с дъската.
— Добре, учителю — усмихна се тя и се качи на дъската.
Малиа беше само на няколко метра от тях и седеше уверено на сърфа си. Хвана една вълна и се плъзна идеално по нея чак до брега.
Корин изскърца със зъби и се намръщи. По дяволите! Малиа се фукаше!
— Не обръщай внимание на Малиа — посъветва я Леонака. — Скоро ще станеш добра колкото нея.
„Сега трябва да го направя“, зарече се Корин. Помаха към Лео и сърфът й се понесе към брега. Тя му помагаше, като гребеше с ръце от двете страни, набираше скорост. Когато почувства, че моментът вече е дошъл, бавно се надигна. След това се изправи на крака, както Лео й беше показват.
Успя! Духът й ликуваше. Тя се плъзгаше по вълните също като древните хавайци, като Джаред и Малиа. Но триумфът й не продължи дълго. Изведнъж загуби равновесие и падна, забивайки се в сърфа. Точно когато успя да се добере до повърхността, като кашляше и плюеше вода, една огромна вълна я заля. Течението я буташе към брега, при което тялото й доста се ожули по дъното на океана.
Корин се бореше, за да стигне до повърхността на водата, но се оплете в собствената си коса и във водораслите. Силни течения я натискаха надолу, докато в един момент вече не можеше да диша. Точно тогава силни ръце я издърпаха на повърхността. Някой я притисна до гърдите си и я изнесе от водата. Кашляше с прекъсвания и поглъщаше въздух. Очите й щипеха от солената вода и не можеше да ги отвори. Цялата лява страна я болеше.
— Ти, луда глупачка! Какво, но дяволите, правиш?
Джаред!
Той не я остави на брега, а я пренесе на ръце чак до къщата. Корин успя да изтрие очите си с една ръка, за да може да вижда, и щом влязоха в зимната градина, взе да протестира.
— Джаред, пусни ме, още тази секунда! На краката ми няма нищо, мога и сама да ходя.
Той не й отвърна.
Корин започна да се мята в ръцете му. Акила и Флоранс изхвърчаха от кухнята, за да разберат какво е станало. Джаред им обясни, докато минаваше покрай тях. Тя се почувства глупаво — бе постъпила неразумно, като хлапачка.
Джаред я остави на леглото си, после се изправи и я погледна.
— Добре ли си?
— Разбира се, че съм добре — изкрещя тя. — Не беше нужно да ме носиш чак дотук!
Акила влезе в стаята с кутия с мехлем, но Джаред побърза да я вземе от нея.
— Аз ще го направя.
— Това пък за какво е? — заинати се Корин и се надигна в леглото, но с охкане се отпусна отново назад.
Когато Джаред вдигна лявата й ръка, тя се намръщи при вида на червените отоци. Левият й крак също беше червен, а брадичката й изгаряше.
— Имаш доста лоши драскотини, но този мехлем ще притъпи паренето и червенината ще изчезне за няколко дни. Ако не беше толкова изгоряла, положението нямаше да е така лошо. Твърде си светла, за да стоиш дълго на слънце, особено във водата, където отражението се засилва.
Разбира се, беше прав. Цялото й тяло аленееше, но по дясната страна нямаше натъртвания.
— И сама мога — сопна се тя. Седна в леглото и започна да разтрива мехлема по ръката си.
Но Джаред държеше кутията далеч от нея.
— Защо не стоиш мирна и не ми позволиш да се погрижа за теб.
Корин неохотно се предаде, легна и затвори очи. Пръстите му нежно размазваха мазилото по ръцете и краката й. Внезапно се разчувства. Всяко негово докосване беше ласка, която премахваше не само болката, но и гнева й.
Обърна я по гръб. Тя въздъхна. Когато усети, че саронгът й се разхлабва, се изопна.
— Какво правиш? — прошепна Корин; настроението й отново се развали.
— Ще настинеш, ако седиш дълго с това нещо — обясни Джаред и добави: — Не, че не изглеждаш очарователно в него.
Тя се извърна и го видя да се усмихва.
— Мога и сама да се съблека, благодаря.
Джаред сви рамене.
— Само се опитвах да ти помогна, Корин.
— Мога добре да си представя какво се опитваше да направиш — язвително отвърна тя.
— Толкова ли ужасно щеше да бъде?
Тя затаи дъх. Нима той наистина смяташе, че е забравила вчерашната му грубост?
— Дори и да се любим, нещата няма да се оправят. Последният път беше различно, Джаред. Тогава си мислех, че те интересувам, сега обаче знам, че не е така.