— Ако не те исках, щях отдавна да те пусна да си вървиш вкъщи. Нима не разбираш?
— Да ме искаш и да ме обичаш са две различни неща.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — изкрещя той. — Това, което казах на Пиърс беше само, защото той ми предаде думите ти, че не издържаш повече да живееш с мен. Не го мислех наистина, Корин.
Корин го погледна с широко отворени очи. Точно както каза Флоранс: „Казал го е от наранена гордост“. Дали беше така? „Не му вярвай“, прошепна й едно тъничко гласче. „Отново ще те нарани“.
— Защо пък трябва да вярвам на това, което казваш, Джаред? — спокойно попита Корин. — Ти не ми повярва, когато ти казах, че в действителност не съм спала с други мъже. Не очаквай да ти повярвам, когато ти не вярваш на нищо, което аз кажа.
— Корин, съжалявам. Какво повече мога да направя?
Тя стана, отиде в банята и затвори вратата под носа му.
При щракването на ключалката очите й се насълзиха. Щеше да бъде толкова лесно да му прости, да се любят и отново да се помирят. Но не искаше повече да я наранява, бе понесла твърде много.
— Но защо все още ме боли? — отчаяно прошепна тя.
Глава тридесет и седма
Беше прекрасно утро. Морето, тъмносиньо, блестеше, прелестен фон за растенията във всичките им цветове. Слънцето беше топло без да припича. Все пак Корин носеше широкопола сламена шапка, докато се разхождаше из градината. Вече се пазеше от слънцето, защото явно изгаряше много лесно. Кожата й стана кафява и преди няколко дни се обели, но сега отново беше гладка, със светлозлатист тен.
Корин се спря до една гардения и откъсна голям, мек като кадифе бял цвят, после грациозно го забоде в косите си. Усмихна се, като си спомни за букетите от гардении, които Джаред носеше в стаята й всяка сутрин.
Беше й доста трудно да се прави на сърдита. Джаред беше толкова нежен и внимателен. Не я насилваше, дори повече не се опита да се извинява, но беше явно, че иска да се помирят.
— Колина!
Корин погледна към пътя и видя Леонака да стои между две кокосови палми и да й маха. Разклати стъблото и един кокосов орех падна. Вдигна го от земята и й го донесе.
— За бебе — усмихна й се той.
— И как ще го яде само с две зъбчета? — изсмя се тя и зелените й очи блеснаха.
— Кажи на Акила да направи кокосов пудинг. Гарантирам ти, че ще го хареса.
— Благодаря — каза Корин и взе тежкия плод. — Джаред ли търсиш?
— Не, снощи говорих с него. Дойдох да си взема коня и да се сбогувам с теб.
— Отпускът ти свърши бързо. Ще ни липсваш.
— Кажи на Джаред да продължи с уроците по сърф — предложи Леонака.
— Ами не знам… — започна тя.
— Много ще се зарадва — увери я едрият хаваец. — Натъжи се, когато те видя на моя сърф. Смяташе, че трябва да се качиш за първи път на неговата дъска.
— Така ли ти каза?
— Не беше нужно.
Тръгнаха към конюшнята.
— Познавам Джаред, настроенията му. Знам какво чувства, дори преди той, какъвто е упорит, да го признае. — И меко добави: — Знам, че те обича, Колина.
Корин почувства въодушевление, но бързо го прогони от себе си. Това беше само мнението на Леонака. Тя знаеше по-добре.
— Много мило от твоя страна, че го казваш — тихо прошепна тя.
Лео се усмихна и се наведе да я целуне по бузата.
— Някой ден ще чуеш да ти го казва и тогава няма да имаш съмнения. Алоха, Колина. Бъди щастлива.
И той изчезна в конюшнята. За момент остана така, загледана след него, след това се извърна и бавно тръгна към къщата. Джаред я чакаше на прага.
— Ето къде си била!
— Мен ли търсеше?
— Да. Дай ми това — и той взе кокосовия орех от ръцете й. — Искаш ли да отидем на пикник? Минавала си покрай залива Ваимея, но не си виждала долината. Там растат едни от най-красивите цветя на острова.
— Много ли е далеч?
— Ами, ще се наложи да яздим дотам.
Тя се усмихна.
— С удоволствие. Сигурна съм, че и на Флоранс идеята ще се хареса. Кога искаш да тръгнем?
— Чакай малко. Исках да отидем само двамата.
— Защо?
— За да останем насаме. — Гласът му беше мек.
Корин бавно поклати глава. Все още помнеше болезнено последния скандал. Все още беше рано да остава насаме с него.
— Не мисля, Джаред.
— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш без придружител?
Тя кимна, а той въздъхна.
— Тогава на всяка цена покани цялото семейство. Ще тръгнем, когато всички са готови.
Долината Ваимея спираше дъха. Корин не беше виждала такава красота преди. Входът за долината беше между скалисти склонове, обрасли с дървета. Друг път към долината беше едно поточе. Корин и Джаред яздеха покрай поточето. Акила, Флоранс и Майкъл ги следваха в открит фургон. Малиа грубо отказа да дойде, но това не помрачи настроението на Корин. Беше решена да се наслаждава на излета.