Сега Корин разбра защо. Долината свършваше внезапно, пред тях се издигаше висока вдлъбната каменна стена, която образуваше полукръг. А точно в средата имаше водопад, висок най-малко дванадесет метра, който се изливаше в голям зелен басейн с искряща вода.
Джаред наблюдаваше изпълненото й с възхита изражение. Тя най-накрая го погледна и се усмихна.
— Великолепно е.
Помогна й да слезе от коня и отидоха на едно местенце с мека зелена трева. Джаред застана зад нея и вдишваше уханието на златистата й коса.
— Тук е като в рая — прошепна Корин.
— Да, и е толкова скътано. Ще поплуваш ли с мен?
Корин се дръпна.
— Не мога.
— Само ние двамата, Колина. Да не би да се опасяваш, че ще се възползвам от теб.
Страхуваше се точно от това, но не би го признала.
— Не си донесох нищо за плуване.
Джаред се засмя.
— Ти не беше подготвена, но аз съм помислил за всичко. Той отиде до коня си и отвори дисагите, прикачени за седлото. Извади саронга, който Акила й беше дала за сърф.
— Това отговаря ли на представата ти за благоприличие?
Хвърли към нея саронга с коварна усмивка.
— Знаех си, че ще искаш да поплуваш. Обещавам да не надничам, докато се преобличаш.
Корин застана зад коня си. Жегата правеше басейна достатъчно привлекателен.
Тя хвърли дрехите си и скочи във водата, без да чака Джаред. Той се беше навел да къса някакви клонки и се изненада като чу плясъка във водата. Корин бързо изплува на повърхността и му извика:
— Знаеше ли, че водата е ледена?
Джаред се изкикоти.
— Ами обикновено е такава.
— Защо не ме предупреди?
— Можеше да промениш решението си. Не е толкова зле, свиква се — каза той, докато си сваляше ризата.
— Предполагам — съгласи се тя неохотно.
След като поплува малко и се стопли, тя се приближи до ръба на басейна. Джаред си сваляше панталоните в този момент и остана по шорти. Корин дяволито се ухили, напълни шепата си с вода и го изпръска, след което се засмя и бързо загреба към отсрещната страна. Чу го как влиза във водата и се извърна да види, че идва точно след нея. Беше много по-добър плувец, след толкова години на практика в океана и след секунди сграбчи крака й.
— Закачаш се, а?
Хвана и двата й крака, и я обърна по гръб. Беше й трудно да се задържи на повърхността.
— Пусни ме, Джаред — не можа да не се разсмее. — Просто не успях да се сдържа.
— Е, аз пък не мога да се сдържа да не направя това.
Той вдигна краката й, така че главата й се потопи. После я пусна и когато Корин се появи на повърхността, го видя бързо да се отдалечава от нея.
— Глупак! — извика тя след него.
Държаха се като деца и тя искрено се забавляваше.
Джаред доплува до водопада. Качи се на камъните отстрани и седна. Помаха й да отиде при него, но тя поклати глава. Остана в средата на басейна, загледана в него.
— Можеш ли да се гмуркаш? — извика той, но тя отново поклати глава. — Искаш ли да опиташ?
— Не, благодаря — отвърна тя.
Джаред се изправи и се обърна към високата каменна стена. Корин развеселена наблюдаваше как той започва да се изкачва по скалите до ромолящия водопад.
Изкатери около три метра и Корин започна да се притеснява.
— Какво си мислиш, че правиш? — извика тя.
Той не отвърна.
— Джаред?
Той пак не каза нищо, а продължи нагоре.
— Глупак такъв, ще се нараниш!
Тогава той се обърна и по момчешки й изпрати целувка, и отново се заизкачва. Стигна до върха и дръзко застана по средата на водопада. После размери ръце, отблъсна се от падащата вода и се гмурна грациозно в басейна. Но не изплува на повърхността и Корин усети как паниката се надига в нея. Не знаеше колко е дълбок басейнът. Можеше и да си е ударил главата в нещо.
Когато я сграбчи за кръста и я дръпна под водата, й се искаше да изкрещи. Изплуваха заедно; тя бързо избърса водата от очите си и го погледна сърдито:
— Това беше глупаво! Абсолютно детинско! — сопна се Корин, а сърцето й все още биеше силно. — Можеше да се пребиеш!
Джаред се ухили, все още я държеше за кръста.
— Значи се изплаши за мен, така ли?
— Разбира се… — тя се усети, не искаше да си признае — … че не.
— Това не е отговорът, който исках да чуя.
Той отново я потопи, а тя се измъкна и го хвана за врата.
— Само с бой ли ще ми паднеш в ръчичките, а?
Корин се отдалечи на една ръка разстояние, вдигна крака и слагайки ги върху корема му, се отблъсна от него. Знаеше, че не го е наранила, беше твърде силен. Успя да стигне до края на басейна, преди той да я настигне.