Излезе от водата, искаше да се откаже, докато все още имаше една точка преднина. Джаред я остави и продължи да плува сам. Корин се отпусна на тревата, галена от мекото слънце.
Прекараха деня много по-приятно, отколкото тя си мислеше, че ще бъде. Само да не бяха онези моменти на пикника. Господи, колко се ужаси, когато Джаред поиска да вземе Майкъл! Това беше първият път, когато проявяваше някакъв интерес към бебето. Ами ако е видял същото като Акила? Но явно не бе забелязал приликата.
Беше уверена, че нещата между тях са безнадеждни. Имаше твърде много думи, които не можеха да си простят, твърде много гняв и натрупана обида.
Лежеше там и тъжно размишляваше, затова и не чу, когато Джаред излезе от водата и седна до нея. Бавно и нежно взе ръката й.
— Днес се помирихме, нали, Колина?
— И за какво ни е това помирение — въздъхна тя, на път да се разплаче. — Знаеш, че не можем да останем заедно. Каза, че никога няма да ми простиш, Джаред, а и аз вече се изморих да ти доказвам невинността си.
— Корин, не засягай пак тази тема.
— Виждаш ли? Толкова си твърдоглав, че дори не искаш да ме изслушаш. Искам да ме пуснеш да си вървя, Джаред. Няма смисъл да оставаме заедно повече.
— Не.
Изражението му беше непоколебимо.
— Тогава кога? Когато се измориш да си играеш с мен? Аз не съм играчка!
— Ти си ми съпруга, по дяволите!
— Жена ти е проститутка, спомняш ли си?
Видя как очите му станаха тъмносиви и веднага съжали за подигравката си. Той се протегна и я хвана за раменете.
— Да, спомням си. Яде ме отвътре всеки ден от живота ми. — Погледна я остро за секунда, после я пусна и стана.
— Имаше време, когато… — нямаше да се издаде, че постоянно е мислил за брачната им нощ когато ни беше приятно заедно въпреки гнева между нас. Защо вече не е така? Защо винаги трябва да отваряме старите рани?
— Сега всичко е различно — тъжно отвърна тя.
— Откога?
— След като…
О, Господи! След като се влюбих в теб!
Корин извърна лице и се разплака. Обичаше го. Но не можеше да му го каже. Никога, никога нямаше да узнае, че има такава сила над нея.
— Не ми отговори, Корин — клекна той отново до нея. — Какво се е променило сега?
Тя скочи на крака и изтича към коня си.
— Ще ми отговориш ли? — Джаред се беше приближил зад нея, но тя не можеше да го погледне.
— Престани да се държиш като дете. — В гласа му долови сдържан гняв.
Тя се обърна и срещна очите му.
— Ще ми позволиш ли да се облека?
Като разбра, че няма да му отговори, Джаред се извърна и се отдалечи. Корин бързо се облече и се качи на коня си. Тръгна обратно към долината, без да го изчака. Вече не забелязваше красотата около себе си. Сълзи заслепяваха очите й.
Джаред беше жесток без да го осъзнава, арогантен и твърде горд. Не беше ли и тя някога такава? Нима сега плащаше за собствените си постъпки?
Все още беше шокирана от факта, който беше проумяла — обичаше Джаред, но тази любов само щеше да я накара да страда.
Глава тридесет и осма
На следващата сутрин, след като нахрани Майкъл, Корин грижливо избра какво да облече. Избра сутрешна рокля в жълто с волани. Прибра косата си с панделка от същия плат. Жълтото беше един от любимите й цветове.
Удовлетворена от външния си вид, тя отиде до кошчето и целуна Майкъл, а после се отправи към кухнята. Акила беше сама и разрязваше кокосовия орех, който Леонака й беше дал вчера. Тя вдигна глава и се усмихна.
Корин се приближи до масата и нехайно попита:
— Виждала ли си Джаред?
Акила отново забоде поглед в това, което правеше.
— Той отишъл, Колина.
— А? Каза ли по кое време ще се върне?
— Няма върне днес. Нито пък утре, мисля. Не знам кога.
Корин усети, че сърцето й се изпълва с мъка.
— Не знаеш ли? Къде замина?
— Обратно в Хонолулу.
Раменете й се отпуснаха и тя колебливо попита:
— Каза ли нещо преди да тръгне? Остави ли някакво съобщение за мен?
Акила поклати глава.
— Съжалява, Колина.
— Не толкова, колкото аз — прошепна Корин и излезе от стаята.
Целия ден не беше на себе си, движеше се като сомнамбул.
Джаред влезе в офиса си на Кинг стрийт и се насочи право към сейфа, до шкафовете с документи. Извади от джоба на сакото си две тънки кутии и една квадратна. Сложи ги в сейфа и го заключи. Вчера пристигна твърде късно, за да направи тези покупки, но посети бижутерите рано тази сутрин.
В дългата кутия бяха блестящите бели перли за сестра му. Малиа винаги се радваше на подаръци, а настроението й се нуждаеше от драстична промяна. Беше сигурен, че перлите ще я благоразположат.