Надяваше се да се помири и с Корин. За нея беше купил опали, нанизани в два реда, които стояха по-екстравагантно.
Беше й купил и едно златно сърце, върху което помоли бижутера да напише: — Ще се оженя за теб, този път от любов. Добре знаеше какво означава това. Дали щеше да разбере дълбочината на чувствата му? Молеше се да стане така и да могат да започнат всичко отначало.
Някой почука силно на вратата и Джаред вдигна глава в момента, в който Ръсел Драйтън влезе в стаята. Джаред знаеше, че не би трябвало да е толкова изненадан. Защо ли беше предположил, че Драйтън отдавна си е заминал?
— Значи най-накрая реши да се появиш — подзе Ръсел.
— Какво правиш тук, Драйтън?
Ръсел стоеше точно пред бюрото му и го гледаше втренчено.
— Корин я няма вече цял месец и не бе трудно да се сетя, че ти си я скрил някъде. Искам да знам къде — каза той, сложи длани на бюрото и се наведе напред. — Няма смисъл да отричаш. Искам да знам къде е.
Джаред кисело се усмихна.
— Нима наистина очакваш да ти кажа?
— За Бога, Бъркет, по-добре го направи! — изкрещя Ръсел. — Веднъж провали плановете ми, но сега искам да се уверя, че няма да го сториш пак.
На Джаред му стана забавно.
— Може би си забравил, че Корин ми е съпруга?
— Тя не може да те понася, Бъркет. Ще ми благодари, ако я направя вдовица — присмя се Ръсел.
Джаред твърде късно забеляза пистолета, който Драйтън извади от джоба на сакото си. Очакваше да чуе изстрел, но такъв не последва. Разбра, че Ръсел иска да се понаслаждава на триумфа си.
— Значи не си безгръбначният глупак, за какъвто те мислеше Самуел Бъроуз, а?
— Едва ли — Ръсел се зарадва на шанса да докаже себе си. — Корин проявяваше интерес само към такъв тип мъже, така че се преструвах. Ще се сблъска с истинската ми същност, когато се оженим.
— Ако се омъжи за теб!
— О, ще го направи. Може и да не ме обича, но ще я убедя, че се нуждае от мен. Жалко, че не успях да те застрелям пред църквата. Щеше да се спести толкова време и щях отдавна да имам парите на Корин. Като говорим за пари, дай ми всичко, което имаш тук.
Джаред най-накрая осъзна думите му. Ръсел беше разорен. Той беше и негодникът, който се опита да го убие в деня на сватбата му. Джаред се ядоса на себе си, че е взел инцидента за случайност.
В този момент обаче трябваше някак си да спре Ръсел и да отвори последното чекмедже на бюрото. Там държеше пистолета и щеше да се чувства много по-сигурен, ако има свободен достъп до него.
— Ще трябва пак да те разочаровам. Боя се, че имам само няколко долара тук.
— Не ми излизай с тия — намръщи се Ръсел. — В един сейф винаги има пари, а твоят е голям. Отвори го.
— Вътре има само документи — спокойно отвърна Джаред. Не искаше да става от бюрото си. — Договори, счетоводни книги, такива неща. Няма пари.
— Покажи ми, по дяволите! — изрева нетърпеливо Ръсел.
Джаред стана и бавно отвори сейфа. Ръсел го беше последвал от другата страна на бюрото и му правеше знак да отвори повече вратата на сейфа, за да види добре какво има вътре, без много да се приближава до Джаред. Вътре бяха кутиите, който прибра по-рано, две купчини с документи и в дъното на рафта — две пачки с дребни банкноти, равняващи се на не повече от хиляда долара.
— Така си и мислех — озъби се Ръсел. — Дай ги насам.
Джаред извади парите, но продължаваше да ги държи, докато заключваше сейфа.
— Предпазлив си, макар че ти остава малко живот, а? — изсмя се Ръсел, докато чакаше Джаред да се изправи. — Може би си мислиш, че все пак няма да го направя? Но ще видиш. Сега ми кажи къде е Корин.
— И защо да ти казвам, след като така и така ще ме убиеш?
Ръсел се ухили.
— Прав си, разбира се. Няма значение. Тя ще се върне в града, веднага щом научи за смъртта ти. Дай ми сега парите.
Джаред протегна ръка и щом Ръсел посегна към парите, го събори на земята. Слабият мъж остана зашеметен за миг и Джаред се възползва, за да изблъска оръжието от ръката му.
Джаред се вгледа в пистолета, изгаряше от желание да го насочи към Ръсел и да стреля. Изкушението беше силно, но той все пак го надви.
Ръсел гледаше как Джаред се колебае дали да използва оръжието. Очите му се ококориха от страх, стомахът му се преобърна. Най-накрая Джаред блъсна оръжието надалеч, сграбчи Ръсел за реверите и го вдигна. Стовари юмрук върху носа му и отново го повали. Ръсел бързо се изправи, проумявайки, че онзи е решил да го убие с мечешките си лапи. Носът му май беше счупен. Не успя да се наведе достатъчно бързо, за да избегне следващия удар. Усети, че челюстта му изщрака. Последва друг юмрук в стомаха и ребрата.