Опита се да стане, но изпъшка, спъна се и падна но лице.
После отново опита. Най-накрая се изправи, но две здрави ръце го стиснаха за врата и въпреки че с всички сили се опитваше да се освободи, не успя. Някакви светлини го заслепиха и му се стори странно, че си помисли за Господ преди да умре.
Но не беше мъртъв. Лежеше на пода като купчина изпочупени кости. Джаред стоеше над него с въже в ръцете.
— Няма да те убия, Драйтън, но ако отново те видя, не бих се поколебал.
Китките и глезените му бяха стегнато вързани. Почти в безсъзнание от болката, успя да чуе студения, безмилостен глас:
— Ще те закарам на пристанището и ще те хвърля на първия кораб, който отплава. Ще трябва сам да си заработиш билета, защото не смятам да съм чак толкова щедър.
Джаред вдигна Ръсел и го прехвърли през рамо. Изнесе го от офиса и го сложи в колата си. Леденосиви очи се взряха в неговите.
— Считай се за щастливец днес, Драйтън — наистина щях да те убия. Никога повече не се връщай тук. В мига, в който стъпиш на този остров, ще съм уведомен и ти ще си мъртъв.
Колата потегли. Ръсел не се съмняваше, че ще стане точно така. Нямаше да се върне никога. Искаше парите на Корин и даже от доста време се надяваше, че ще ги докопа. Но дори едно такова състояние не си струваше риска.
Нанеки се върна в къщата на Джаред на северния бряг, напълно убедена, че ще остане, Флоранс трябваше да освободи стаята на Нанеки, което означаваше Корин да се върне в спалнята на Джаред. На Нанеки въобще не й се понрави присъствието на Корин в стаята на Джаред.
Корин предположи, че Джаред сам е повикал любовницата си. Не беше толкова невъзможно. Вероятно се беше отказал от Корин след последното им спречкване при водопада и искаше любовницата да затопли леглото му.
Нанеки пое задълженията си и прекарваше доста време с Акила в кухнята. През свободните си часове беше със сестрата на Джаред. Двете станаха неразделни и Малиа започна да се държи надменно.
На Корин й се случиха ред странни неща, които тя не можа да пренебрегне. От време на време й се гадеше от храната, докато другите се чувстваха добре. Не спираше да се пита какво й става. А на следващата вечер, когато се върна в спалнята на Джаред, видя една голяма стоножка да пълзи изпод леглото. Размерът и отвратителният вид на отровното насекомо я накараха да изпищи и да побегне от стаята.
За щастие, Майкъл спеше при Флоранс. Акила дойде с метла и уби гнусната твар. После, по настояване на Корин, претърси стаята и откри още три, дори една в леглото. Тази нощ Корин не можа да заспи.
Можеше и да не обърне внимание на една стоножка, защото Акила й обясни, че понякога се промъкват в къщата. Но четири? И всичките в нейната стая? Явно, някой се опитваше да я накара да се чувства натрапница…
Няколко дни подред след този инцидент, Корин претърсваше стаята си основно преди да си легне.
След време Корин стана още по-тъжна. Защо Джаред не й изпращаше съобщение? Като че ли напълно беше забравил за нея и за къщата си на северния бряг. Какво толкова го задържаше в Хонолулу?
Глава тридесет и девета
Корин беше станала доста добра на сърф. Имаше навик да излиза рано всяка сутрин, когато вълните бяха достатъчно високи и да се прибира веднага щом Малиа и Нанеки влизаха с дъските си във водата.
Вече открито отбягваше Малиа, въпреки че знаеше, че Нанеки й влияе и именно тя я беше настроила враждебно.
Една ясна, слънчева сутрин Флоранс изведе Майкъл навън, за да гледа как майка му кара сърф. Корин, седнала на брега, му се усмихна и помаха. Беше навършил шест месеца, изглеждаше очарователно пухкав. Не беше очаквала, че това дете ще е светлината в живота й.
Отново писа на баща си, но знаеше, че ще мине около месец, докато получи отговор. Описа му преживяванията си, без да спомене нищо за това, че стои там като затворничка, защото в противен случай знаеше, че баща й би дошъл за нея. Но му каза, че се е влюбила в съпруга си. Все пак й беше баща. Можеше ли да й помогне? Вероятно не.
Толкова беше вглъбена в мислите си, че не забеляза кога Малиа и Нанеки бяха влезли във водата. Но смехът им привлече вниманието й и тя се намръщи. Погледна към къщата и видя, че Флоранс и Майкъл са все още там. Ноелани също беше при тях. Поне това подозрение вече не й тежеше. Акила я беше уверила, че малкото момиченце не е дъщеря на Джаред. Разказа на Корин за съпруга на Нанеки — Пени. Беше наистина тъжно, че е загубила съпруга си толкова скоро след сватбата, но това, че си искаше Джаред обратно, попречи на Корин да й съчувства за дълго.
Тя помаха на Флоранс и започна да се отдалечава от брега. С крайчеца на окото си видя, че и Малиа щеше да хване същата вълна. Корин не се оттегли. Имаше лошо предчувствие, но вече й бяха писнали перченията на Малиа.