И двете се изправиха почти по едно време, но после Малиа започна да я бута и двата сърфа се удариха. Корин загуби равновесие и падна надясно. Дъската я блъсна право надолу, после нещо я удари отзад, тя се отпусна безсилно и тялото й се понесе към дъното.
Някой плачеше жално. Не бяха риданията на дете, а на млада жена. Кой? Корин понечи да отвори очи, но остра болка я прониза в главата и тя още повече стисна очи. Болката нетърпимо пулсираше. Стори й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Все още чуваше риданието като отдалече и гласове, които успя да разпознае.
— Беше много странно това сблъскване на двата сърфа днес. — Гласът принадлежеше на Флоранс.
— Кои сърфове? — Корин разпозна сега плътния глас на Акила.
— На Кори и на Малиа — отвърна Флоранс. — Когато дъските се удариха, Кори падна настрани, а Малиа — назад. После един от сърфовете изхвърча право нагоре и, Господи, бях ужасена, когато го видях да пада точно там, където Кори беше потънала. Когато не я видях да изплува, се втурнах натам, но Малиа я издърпа на повърхността. Тя спаси живота на Кори.
— Аз… аз не исках тя да се нарани — Малиа продължаваше да хлипа.
— Разбира се, че не, скъпа — успокояваше я Флоранс. — Стана случайно.
— Съмнявам се — изръмжа Акила.
Корин се изненада от гнева в гласа на Акила и се опита да отвори леко очи. Двете по-възрастни жени стояха отляво на леглото й, срещу Малиа, която плачеше, закрила очи с ръцете си. Акила насочи обвинителен пръст срещу момичето.
— Ти отиде твърде далеч този път, Малиа! Караш ме срамува, затова че отгледала теб.
— Какви ги говориш, Акила? — шокирана, прошепна Флоранс.
— Не случайност. Малиа кара сърф цял живот.
— Не исках да се нарани — Малиа отново се разрида. — Исках само да я изплаша!
— Тя може да умре, и защо? Защото ти ревнуваш брат си.
— Боже Господи! — ахна Флоранс.
— И мисля това не първи път, а, Малиа? — продължи Акила, като изказваше на глас смътните подозрения на Корин. — Аз не искала повярва ти сложила онези стоножки в стаята на Колина. Аз казала, не, моя Малиа не така лоша. Но грешила!
— Нанеки каза, че няма никаква опасност. Затова сложихме най-големите, които намерихме, за да сме сигурни, че тя ще ги види.
— Моя дъщеря помогнала теб? И двете виновни. Ужасно нещо!
— Искахме само да я изплашим, за да си замине!
— Тя замине? Твой брат държи нея тук.
— Какво?
— Ти чула, Малиа! Тя иска отиде, но той не пуска нея.
— Но тя не е достатъчно подходяща за Джаред. Тя…
— Малиа, ти сляпа точно като Ялека! — сопна се Акила. — Може ли не вижда Колина не лоша?
— Вярно е, Малиа — проговори Флоранс. — Корин беше толкова ядосана на брат ти, че планира целия фарс още преди да дойдем в Хавай. Казах й да не го прави, но тогава все още беше много твърдоглава. Всичко беше добре изпипана уловка, за да повярват хората, че е… — направи пауза, все още не можеше да изрече думата. — … неморална жена.
— Водила е мъже в стаята си.
— Да. Напиваше ги и ги изпращаше да си вървят, като им даваше обещания за следващия път. Но не е имало следващ път, защото никога не се срещна с един и същ мъж два пъти. Единственият мъж, с когото е била по… по този начин — е брат ти.
Настъпи тишина, а после Малиа тихо промълви:
— Тя ми каза, но аз не й повярвах.
— И брат ти също. В това е трагедията.
— Джаред сигурно я обича, след като иска да я задържи, въпреки това, което си мисли, че тя…
Флоранс въздъхна.
— Вярвам, че да, но никой в действителност не знае какво се върти в главата му.
— Толкова съжалявам — прошепна Малиа.
— По-добре кажи това Колина — грубо я посъветва Акила.
— Ще го направя. Аз не знаех. И не съм искала да я нараня.
— Всичко е наред, Малиа — прошепна Корин.
И трите се обърнаха към нея.
— Значи си будна? — усмихна се с облекчение Флоранс.
— Така изглежда.
— Не се опитвай да ставаш. Имаш голяма цицина на главата, но изглежда това е единствената ти рана. Никъде другаде не те боли, нали?
— Не.
— Изпратих да повикат лекар. Той живее Халейва, така че доста докато дойде тук — каза Акила.
— Не беше нужно — запротестира Корин.
— Разбира се, че е. Доста ни изплаши — сурово отвърна Флоранс. — Едва ли вече ще те пусна да караш сърф.
— Не ставай смешна. Беше… злополука.
Всички замълчаха. Корин погледна към Малиа. Момичето стоеше с наведена глава и се страхуваше да я погледне.
— Наистина всичко е наред, Малиа. От известно време съм будна и чух всичко. И колкото се отнася до мен, беше случайност. Ще забравим за това.