Малиа смутено вдигна глава.
— Извинявай, Корин.
— Знам. Може би отсега нататък ще бъдем приятелки.
Малиа вяло се усмихна, обърна се и излезе от стаята.
Акила тръгна след нея, а Корин извърна лице към Флоранс.
— Трябва да направиш нещо вместо мен, ако докторът каже, че се налага да остана на легло няколко дни.
— Разбира се, скъпа.
— Утре помоли Акила да те заведе до най-близкия магазин. Имаше няколко в Уахиава, спомняш ли си? Искам да купиш коледен подарък за Джаред вместо мен. Нещо наистина специално.
— А откъде да намеря пари?
— Вземи рубините ми… не, диамантите, по-ценни са. Вземи ги всичките, огърлиците, пръстените, гривните.
— Но, Кори, тези диаманти струват цяло състояние!
— За Бога, не ми пука за парите. А и така или иначе няма да ти дадат истинската им стойност. Но колкото и да вземеш, похарчи всичко. Това е първата Коледа на Майкъл. Купи му много играчки и някакви дрешки, ако можеш да намериш. Твърде бързо му омаляха старите.
— Вземи и нещо за Акила и Малиа, и нещо хубаво за Нанеки и дъщеричката й. Коледа е, не трябва да таим злоба. И не забравяй себе си. Но най-важното е да намериш страхотен подарък за Джаред.
— Никога преди не съм купувала подарък за мъж.
Корин се намръщи.
— Само да можех да стигна до града! Търси пръстен или… а може би платноходка…
— Кори!
— Не, предполагам, че няма да намериш в Уахиава. О, не знам. Просто намери нещо специално. Трябва да е подарък, който да му хареса.
— Ще опитам, скъпа. Сега си почивай.
Флоранс поклати глава, докато затваряше вратата. От доста време не беше виждала Корин толкова развълнувана. Кой би предположил, че тя ще се влюби тъкмо в мъжа, когото всички си мислеха, че мрази?
Глава четиридесета
Джаред изпрати съобщение, че организира Коледно парти и всички бяха заети с приготовления цялата седмица. След двата дни, които прекара на легло, докторът разреши на Корин да се включи в общата работа.
В сряда донесоха прасето, огромно животно, което трябваше да се превърне в пържоли. Рибата и ананасите пристигнаха в петък. Донесоха още пилета. Кокосови орехи събираха от брега, както и водорасли, които щяха да се ядат сурови. Корин беше смаяна от планините от храна.
От конюшнята бяха извадени дълги, ниски маси, за да се почистят и покрият с листа сутринта преди Коледа. От склада изнесоха огромни казани. Рибата — сьомга и сепия, както и раците, щяха да сервират сурови, но все пак отне часове докато се нарежат и приготвят, особено сьомгата, която мариноваха с парченца чесън и подправки. Пилетата вряха цял ден. Ананасът беше нарязан и сложен в лед. Корин помогна при правенето на кокосовия пудинг.
В коледната вечер Корин и Флоранс украсиха малко борче в гостната. Малиа им помогна като закачи няколко дървени играчки на дървото. Под него наредиха подаръците, включително и едно прекрасно испанско седло за Джаред.
Тази нощ Корин си легна доста притеснена. Дори не взе Майкъл при себе си за утеха, мислейки си, че Джаред може да се върне посред нощ.
Страхуваше се. Защо толкова дълго не си беше идвал? Дали заради работа или заради нея? Още ли беше ядосан?
— Хайде, Кори, някои от гостите вече пристигнаха.
Корин се размърда в леглото и се извърна да види Флоранс, която подаваше глава през вратата.
— Какво каза?
— За Бога, почти единадесет е.
Корин се намръщи.
— Спах зле.
— Но затова пък денят ти ще е прекрасен, така че ставай. Някои от съседите дойдоха, Джаред също.
— Джаред е тук? — внезапно се надигна Корин.
— Да. Довел е и някои от работниците — около двадесет. Също и Леонака. Типично по мъжки започнаха с алкохола. Партито довечера ще е доста лудо, щом започват да пият още отсега.
— Ела да ми помогнеш тогава.
— О, не мога — поклати глава Флоранс. — Акила наглежда Майкъл в кухнята, но трябва да го пазя. Господи, напълнили са пет казана с тази лигава смес от пои.
— О, стига — Корин се засмя, вече въодушевена. — Виждала съм те да ядеш пои, когато си мислиш, че никой не те гледа. Така че можеш да престанеш да се преструваш, че не ти харесва.
— Е, не е чак толкова лошо, омесено със сметана и захар — призна си Флоранс. — По-добре побързай, скъпа. Акила иска да набереш цветя и да украсиш масите.
Щом Флоранс затвори вратата, Корин скочи от леглото. Вече бе намислила какво ще облече. Туниката в червено, бяло и зелено — коледният подарък на Акила. Стоеше й плътно прилепнала и имаше ниско деколте, поръбено с бяла панделка. Смяташе да си сложи рубин с дълга верижка, който много щеше да подхожда на туниката. Косата й искреше с медни, златисти и жълти отблясъци. Остави я разпусната, тъй като явно това беше стилът на местните жени.