— Ще стане — отсече тя, след като разигра плана във въображението си. Почти беше сигурна, че индианците не знаят за съществуването на брат й.
— Да приемем, че го освободя — прошепна Едуард. — Какво ще му попречи да избяга в гората и да ни остави в ръцете на диваците?
— Няма да го стори.
Той я погледна.
— Сигурна ли си?
Каролайн вдигна брадичка:
— Залагам живота си.
— Моя също, Каро.
Много добре знаеше какво го моли да извърши. Знаеше колко много смелост ще му е нужна. Беше тъй млад. И тя го обичаше безкрайно. Почувства се горда, когато той се промъкна по-близо до нея.
— Кажи ми отново какво трябва да направя.
Каролайн набързо го прегърна.
— Не забравяй, че след като освободиш Раф и му дадеш ножа, искам да изчезнеш в гората. И да тичаш към форт Принц Джордж.
— Няма да те оставя тук сама, Каро. Нали съм ти брат?
— Да, и то предан. — Каролайн го погали по бузата. — Още не съм ти благодарила за това, че дойде с мен. И за това, което ти предстои да извършиш… — Тя се усмихна. — То е храбро дело. Трябва да повикаш помощ. Опитай се да стигнеш колкото е възможно по-бързо във форта и да им разкажеш какво се случи.
— И те ще изпратят войници?
— Да. — Каролайн се надяваше той да повярва на лъжата и да избяга. Знаеше, че никой от форта няма да дойде да ги спаси. Ако планът й се провалеше, ако Улф не успееше да победи стражата, която го пазеше, и двамата щяха да умрат.
— Какво става, по дяволите!
Улф чу суматохата, възбудените викове и крясъците в другия край на лагера. За миг зърна коса, целуната от лъчите на луната, преди вдигнатата ръка на Талцуска да я закрие от погледа му. Задърпа въжетата около китките си, но напразно. Сърцето му посърна, но той не спираше борбата, въпреки че ръцете му станаха лепкави от собствената му кръв. Защо беше тук? Какво я бе прихванало да се появи изведнъж сред бойния отряд?
Ти. Направила го е заради теб. Мъчителната истина го накара да дърпа още по-упорито.
Неочаквано забеляза движение отдясно. Някой се спусна от храстите към него.
— Едуард, помогни й, за бога!
Нед коленичи на земята и хвана ножа. Ръцете му бяха така потни, че трябваше да опита два пъти, преди да успее да го изтръгне от земята. Не си направи труда да стане, пропълзя зад Улф и започна да реже кожените върви около глезените му.
— Не на мен. — Кръгът около Каролайн се затваряше и крясъците се усилваха. За да го чуе Едуард, Улф трябваше да извика. — На нея помогни.
— Помагам й — бе всичко, което Едуард отвърна, след което се изправи и сряза кървавите каиши, стягащи китките на Улф. Пъхна дръжката на ножа в дланта на Улф и изчезна в мрака.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Без да губи нито миг, Улф се втурна с див крясък към воините. Докато стоеше вързан, внимателно бе огледал всичко наоколо. Знаеше къде точно се намира всяко оръжие в лагера и преди да стигне до индианците, преди още те да разберат, че се е освободил, той грабна томахавка и я стовари върху главата на един от тях. С ножа прободе друг в ребрата.
— Изчезвай оттук! — изкрещя той на Каролайн и вдигна томахавката над главата на следващия. Индианецът падна на земята, а върху лицето му застина смаян израз.
Но скоро изненадата им премина. Трима от останалите се изправиха срещу Улф. Само Талцуска остана зад тях. Държеше здраво Каролайн.
Без да мисли за численото им превъзходство, Улф се хвърли срещу тях. Замахна с две ръце и томахавката улучи единия в слепоочието, а ножът се вряза в гърдите на другия. Но смелостта му не остана ненаказана. Въпреки че се навеждаше и ловко отскачаше настрана, третият индианец му нанесе кървава рана. Ударът попадна върху рамото му и го повали на колене.
Улф изпусна оръжията, но успя да хване противника си за глезените и да го хвърли на земята.
Каролайн се съпротивляваше срещу опитите на Талцуска да я замъкне към отсрещната страна на лагера, но той сякаш изобщо не ги забелязваше. С ръка я притискаше към себе си и тя дори не можеше да се извие и да зърне как се справя Улф. Боеше се, че това всъщност няма значение. Обзе я чувство за неминуемо поражение, когато Талцуска успя да се добере до пушката си.
Гърчеше се, за да наруши равновесието му и да му попречи да насочи оръжието.
— Престани, глупава жено — изсъска Талцуска, когато Каролайн успя да впие зъби в рамото му.
Но тя не се отказа. Продължи да се бори с всички сили. Докато той се умори и я блъсна на земята. Прониза я болка, дъхът й секна, очите й се затвориха. Когато погледна отново, Раф, целият в кръв, с мъка се изправяше на колене. Изкрещя му да се пази.
Но беше твърде късно. Повдигна се и обърна глава навреме, за да види, че Талцуска опира приклада на рамото си.