— Не ми е нужна почивка. Имам сили да продължа веднага, ако искаш.
— Гориш от нетърпение да пристигнеш при своя младоженец, а? — Сега я погледна за пръв път, откакто бе влязъл.
При тези думи Каролайн застина.
— Желанието ми да продължа няма нищо общо с това.
В следващия миг тя срещна погледа му и кръвта й закипя. Искаше да й обърне внимание, но не бе очаквала буйния огън в очите му. Дрехите й бяха съвсем прилични. Беше забелязала, че тук жените избягват да носят неудобните рокли и ходят само по ризи с дълъг ръкав, корсажи и фусти. Реши и тя да се облича по същия начин и да запази роклите си за по-официални случаи от пътуването на кон през пустошта.
Но той я погледна така, сякаш беше напълно гола. Ала тя знаеше по-добре от него, че не е, защото корсетът й бе толкова стегнат, та почти я задушаваше. С трепереща ръка прекара още веднъж четката през влажните си коси.
— Позволете ми, Ваше благородие.
Каролайн се поколеба и не пусна четката, когато той протегна ръка към сребърната дръжка. Подиграваше ли й се с тази студена усмивка? Но дългите му мургави пръсти се свиха около нейните и тя се предаде.
— Ако… ако не я реша, докато съхне, косата ми става на… — Каролайн завърши изказването си със свиване на рамене.
— Май вече сме изгубили доста време. — Раф прокара ръка под гъстия водопад от слънчеви лъчи. Кокалчетата на пръстите му леко бръснаха тила й.
— Аз… — Тя се опита да спре треперенето на гласа си. Той стоеше зад нея, а мускулестите му бедра се притискаха към гърба й. — От самото начало не мога да се справя с това.
— Може би е време да престанеш да се опитваш. — Раф прекара четката през фината коприна на косата й. Тя наклони глава назад, а той остави погледа си да броди по деколтето й, там, където корсетът повдигаше гърдите й и ги излагаше на показ. Кожата й беше гладка като кадифе и той с усилие отмести поглед. Но не можеше да не мисли за чистото ухание на косата й и за мекотата на къдриците, които се увиваха около пръстите му.
С всяко движение на четката съпротивата й отслабваше. Знаеше, че трябва да го спре, но не намираше сили. Тялото й, облегнато на твърдите му бедра, бе загубило волята си.
Той миришеше на мускус. Този мирис и свежото ухание на сапун, което се носеше от нея, мамеше сетивата с еротичната си хармония. Кожата й настръхна, а зърната на гърдите й избутаха напред тънката ленена риза. Всеки път, когато четката слизаше надолу, загрубелите му пръсти я докосваха. И всеки път тя копнееше докосването да продължи по-дълго.
Косата й се наелектризира и запука, а той продължаваше да я реши. Но движенията му станаха по-бавни. Сякаш прочел мислите й, започна да задържа пръстите си по-дълго. Проследи някаква въображаема линия по шията й и разтвори ръка върху гръдта й. Каролайн се уплаши, че сърцето й ще спре да бие, когато той спусна пръст в долината между гърдите й. Тя отметна глава назад. Целувката му, гореща и влажна, върху шията й не дойде неочаквано.
— Искаш ли да я сплета? — Думите, прошепнати близо до нейната кожа, разтърсиха тялото й.
— К-какво?
— Косата ти. — Показалецът му се отърка по едната й гърда, после по другата и усети как те настръхват. После бавно се изкачи до брадичката й. Раф повдигна лицето й към себе си и я застави да го погледне. Очите й бяха станали черни почти като неговите, само около зениците се виждаше по едно тясно синьо кръгче. — Искаш ли да сплета косата ти?
Каролайн преглътна.
— Можеш ли? Искам да кажа… знаеш ли как?
— Аз съм индианец, Ваше благородие. Понякога сплитам дори собствената си коса.
Тогава тя не се въздържа и протегна ръка към гъстата му черна коса.
— Кога? Кога обуздаваш тези непокорни кичури?
— Когато отивам на лов. — Улф приклекна до нея. Устните му се намираха на сантиметри от нейните. — За да не се заплетат в храстите.
— Умно. — Пръстите й се разтвориха върху бузата му. Той се приближи и тя усети дъха му върху лицето си.
— Лейди Каролайн.
— Да — прошепна задъхано.
За миг устните им се докоснаха, после той се отдръпна внезапно и стана.
— Мисис Тревор си идва.
— Откъде знаеш?
— Кучето лае.
Каролайн се ослуша с надеждата да чуе нещо друго освен бученето на кръвта в ушите си. Наистина кучето на възрастната дама лаеше на двора.
Когато почтената вдовица се появи на прага, косата на Каролайн бе сплетена, а Раф седеше до масата от грубо сковани дъски и чистеше пушката си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На другата сутрин, когато потеглиха към форт Принц Джордж, беше паднала студена мъгла. Затова Каролайн бе разпуснала плитката и бе мушнала косата си на кок под шапката. Въпреки че времето беше мъгливо, в главата й бе достатъчно прояснено, за да си даде сметка, че се е поддала на обаянието на сина на своя годеник. И че той си позволява волности с нея, а тя не само че не му се противопоставя, ами го и насърчава.