Баща му изпъчи гърди:
— Лейди Каролайн Симънс пристига от Англия, за да се омъжи за мен.
— Лейди Каролайн? — Улф сбърчи чело. — Какво ще търси дама с титла при теб?
Макар че много добре знаеше какво търсят жените. През годините, прекарани в Англия, Улф бе видял повече будоари, отколкото можеше да си спомни. Но той предлагаше младост и силно, красиво тяло. Тяло, привлекателно дори без дивашките черти, от които английските благородници се възхищаваха. Беше смаян, когато разбра, че повечето аристократки горят от желание да прогонят скуката с мъж, в чиито жили тече индианска кръв. Те сякаш усещаха, че нито копринените жилетки, нито дантелените яки можеха да обуздаят дивото в него. Отхвърляха кат след кат одеждите на цивилизацията и търсеха първична страст. Улф се стараеше никога да не ги разочарова.
Но скоро бе разбрал къде е мястото му в отбраното общество. С първите лъчи на слънцето и девойката, и омъжената жена избираха сигурността на утъпкания път. Отегчен от всичко това, Улф се завърна в родината.
— Не ти се вярва, че дъщерята на граф ще се омъжи за мен? — Робърт изправи рамене, доколкото му позволяваше патерицата, на която се подпираше.
Улф не посмя да отвърне. Чичо му, Цесани, му бе разказал, колко силно желание имала майка му да се омъжи за Робърт. Но тя бе починала преди девет години, когато Улф се намираше в Англия. Не бе разбрал за смъртта й чак до завръщането си през следващата година. Ала през цялото време го бе измъчвала мисълта, че единственият й син, синът на Робърт, носи клеймото „незаконороден“.
— Парите! — Безизразното лице на баща му просветна. — Парите, момче, купуват всичко. Колкото по-рано разбереш това, толкова по-добре. Те са най-важното в живота.
— А откъде идват — няма значение, така ли? — Улф се ядоса на себе си, задето се бе оставил да го въвлекат в разговора. Много добре знаеше как разсъждава този човек и на какво е способен.
— Мислиш ли, че лейди Каролайн се интересува как съм спечелил парите си? — самодоволно подхвърли Робърт.
— Сигурно не. — Улф не се постара да скрие презрението си. Повечето жени, които бе срещнал в Англия, бяха празноглави, суетни и не мислеха за нищо друго, освен за себе си. Щом тази лейди Каролайн няма нищо против да се продаде за пари, то баща му явно бе прав. Тя сигурно не даваше пукнат грош нито за племето чероки, което баща му мамеше, нито за жената, живяла с него дълги години, преди да бъде захвърлена накрая.
— Ще ти платя да ми я доведеш. — Робърт едва се крепеше на патерицата. — Лейди Каролайн пристига в Чарлз Таун тази седмица. Може би дори вече е там.
Улф отвори уста да му каже какво да направи с парите си и с изисканата си английска дама, но пред очите му изникна образът на майка му. Майка му в онзи ден, когато той навършваше десет години. Денят, в който й го отнеха. По-късно тя почина от треска, но Робърт бе убил сърцето й още в онзи ден; бе разкъсал душата й. Смъртта й бе останала неотмъстена, виновникът — ненаказан… Досега.
Улф вдигна очи — сурови и тъмни като небето. Баща му току-що му бе връчил оръжието, с което щеше да отмъсти… Все още не осъзнаваше какво е сторил, но скоро щеше да разбере. Улф щеше да се погрижи за това. Пълните му, чувствени устни се извиха в усмивка, подобна на гримаса.
Щеше да си отмъсти и никой не можеше да го спре. Лейди Каролайн Симънс беше обречена.
— Ще я доведа — кимна Улф, напусна бързо верандата и се сля с гората, която ги заобикаляше от всички страни.
ГЛАВА ПЪРВА
Късното лято на 1759
Чарлз Таун, Южна Каролина
Не беше това, което очакваше. Но всъщност жените никога не задоволяваха очакванията му.
Облегнат на опушената, отдавна небоядисвана стена в препълнената кръчма в хотела на Купър, Улф изучаваше жената, прекосила океана, за да му стане мащеха. Би се задавил от смях при мисълта за това, ако не беше толкова ядосан. Робърт желаеше изискана дама и тази жена беше готова да се продаде. Ала всичко беше напразно. Защото порцелановата кукла нямаше да издържи и две седмици в онази пустош.
Тя повдигна глава и се огледа наоколо с очи на подплашена кошута. Улф усети как нещо го бодна. Съвестта му се бунтуваше срещу това, което щеше да й се случи; това, което той щеше да й стори. Бързо потисна угризенията си.