Цяла нощ се въртя будна в леглото, представяше си го как спи на сламеника пред камината и се чудеше какво да прави. Призори, докато слушаше тихото трополене на дъжда по покрива, реши, че колкото по-бързо пристигне в „Седемте бора“, толкова по-добре. Затова, когато Раф предложи да останат във форта, докато времето се оправи, тя каза твърдо „не“.
Ето защо сега беше не само уморена и схваната, но и замръзнала и мокра, докато кобилата й пристъпваше тежко зад жребеца на Раф. Самият Раф сякаш не забелязваше лошото време. Косата му, пусната на свобода, висеше над широките му рамене. Каролайн си помисли, че отивайки все по на запад, той смъква от себе си една по една маските на цивилизацията.
Сега вече си личеше напълно, че е индианец. Но това не я плашеше. Напротив, превръщането му от джентълмен в дивак я очароваше. И привличаше.
Като усети накъде се носят мислите й, Каролайн реши, че е по-добре да се концентрира върху Едуард — какво прави той и дали му липсва толкова, колкото той на нея. Беше му написала писмо, като всяка вечер добавяше по-малко, и го бе оставила при вдовицата Тревор. Възрастната жена беше обещала да го изпрати за Чарлз Таун, веднага щом някой тръгне натам. Оттам то щеше да преплава океана. Каролайн с въздишка си помисли, че брат й няма да получи нищо от нея в продължение на месеци.
— Искаш ли да спрем?
— Какво? Не. — Каролайн му махна да продължи напред. — Добре съм.
Раф с нищо не показа дали е повярвал на думите й. Обърна й гръб и тръгна. Каролайн се уви по-плътно в одеялото, което й беше дал, и го последва с наведена глава.
Късно след обед той отклони коня си от пътеката. Скочи на земята и се приближи до нея, за да й помогне да слезе от седлото.
— Защо спираме? — Дъждът се бе усилил и по тила й се стичаха студени вадички.
— На теб времето може да не ти пречи, но на мен ми пречи. Конете също предпочитат да са на сухо.
— Но къде отиваме? — Струваше й се, че я води към дълбините на гората. Борови иглички застилаха земята под нозете й, а по лицето я удряха мокри клонки.
— Напред има колиба — отвърна той.
Но беше сгрешил. Застанала в средата на сечището под сивото дъждовно небе, Каролайн държеше поводите на конете. Раф огледа останките от изгорялата колиба. Само каменният комин беше останал невредим.
— Какво се е случило?
— Не знам.
— Индианци ли са били? — попита Каролайн и предпазливо пристъпи напред.
— Възможно е. — Не виждаше следи от бой, нито трупове. — Но причината може да е гръм. Или пък собственото им нехайство. — Раф се върна при нея. Нямаше какво да вземат от колибата. Всичко, което не беше изгоряло, бе прогизнало.
— Какво ще правим сега? — Страхуваше се да остане сама с него в колиба, но пък й се искаше да се изсуши и сгрее. Но май нямаше късмет. Раф й посочи с глава навес от грубо сковани дъски, който очевидно бе служил за плевня.
Вътре беше тясно, защото той каза, че и конете искали да са на сухо. А те не бяха особено чисти. Макар че сламеният покрив течеше, Каролайн реши, че така е по-добре, отколкото да стои под дъжда. Огънят, който Раф успя някак си да запали, повече пушеше, отколкото грееше, но тя нетърпеливо протегна ръце към него.
Разумно беше да седят близо един до друг в ъгъла — единственото място, което бе относително сухо.
— Когато бяхме в Чарлз Таун — започна Каролайн, след като преглътна хапка сушено говеждо, — чух губернаторът Литълтън да те нарича с някакво име.
— Уойа.
— Да, точно така. — Тя му хвърли кос поглед. — Какво значи това?
— Вълк. Това е индианското ми име.
— Уойа — изрече бавно Каролайн. — Така ли ти викат? Уойа Макуейд?
— Уойа или Улф е достатъчно. Така ме е кръстила майка ми. Името показва, че съм от нейния род. — Не добави, че това е и начинът, по който мисли за себе си.
Когато над тях се спусна влажна тъма, им се стори естествено да легнат един до друг. Не се докосваха с ръце, само тялото му следваше очертанията на нейното. Земята под гърба й беше твърда, но Каролайн заспа веднага.
На Раф му трябваше повече време, за да се успокои. Беше я прегърнал, а лицето си бе заровил във влажната й, ухаеща на чисто коса. Но сега целта му не беше да я съблазни. Още беше рано.
Тази сутрин Каролайн се събуди по-отпочинала. Това й се стори странно, като си помисли при какви условия бе прекарала нощта. Денят бе ясен, но прохладен и й напомняше за свежестта на Англия.