— Не знаеш какви ги приказваш! — сряза я той раздразнено.
— Знам, че той те обича — категорично заяви Къртни — и че съжалява за всичките грешки, които е допуснал по отношение на тебе. И също така, че би дал всичко на този свят, за да получи още една възможност да ги поправи.
— Искаш да кажеш: още една възможност да ме превърне в това, което иска да бъда — погледна я той подигравателно.
— Не. Той си е взел урок. О, за Бога, Чандос, та тази къща е твоят дом — избухна Къртни. — Нищо ли не означава за тебе? За мен това място значи много. Ето защо съм тук.
— Така ли? И защо? Защото си мислиш, че това е мястото, където би могла да се скриеш от мене? И където аз не бих рискувал да дойда?
Думите му я жегнаха.
— Не! — извика тя. — Защото това е мястото, където ме остави, и тук се чувствах по-близо до тебе.
Чандос изобщо не очакваше това признание. Думите й сякаш пропукаха черупката на насъбралото се у него напрежение и той усети някаква празнота Странно, но в същото време започна да го обзема радостна възбуда.
— Момиче с очи на котка — каза той дрезгаво.
Ръката му докосна бузата й и пръстите му погалиха меката коса покрай ухото й. Приближи се към нея и устните му докоснаха нейните. Сякаш стената между тях в миг се срина. Заля ги такава страст, в която всичко останало се потопи и изчезна.
След няколко минути дрехите им бяха на пода, а телата им се притискаха с трескава ненаситност. Чандос я любеше с неподозирана досега пламенност, а тя му отвръщаше с дива страст, на която не знаеше, че е способна.
Телата им си споделяха всичко, което думите не можеха да кажат, и всеки от тях даваше израз на цялата любов и желание, които се бяха натрупали в душата му.
Може би на сутринта всичко щеше да бъде само спомен, но тази нощ Къртни беше негова.
43.
Внимателно и тихо Къртни отвори вратата на стаята и надникна вътре. Чандос все още спеше и в това нямаше нищо чудно. Откакто се бяха разделили, му се събираше не повече от трийсет часа сън, което беше малко и за пет денонощия, а какво оставаше за десет.
Затвори тихо вратата след себе си и го погледна за момент. Смяташе да го остави да се наспи хубаво. Нямаше намерение да казва на никого, че е тук. Меги знаеше, но тя нямаше да го издаде на Флетчър. Беше й заявила, че една такава изненада няма да навреди на стария глупак. Меги беше сигурна, че Чандос няма да си отиде просто така.
Къртни се надяваше тя да се окаже права, но не споделяше нейната увереност напълно. Е, не можеше да има съмнение, че Чандос продължава да я желае. През миналата нощ й го беше доказал хиляди пъти. Но това не означаваше, че той я иска завинаги и че не би могъл да си тръгне и да я остави отново.
Но сега вече надеждите й имаха реални основания. Той се беше върнал. И й беше признал, че не може да живее без нея. Това й стигаше, за да се чувства на седмото небе от щастие.
Тя сложи в ъгъла двойната му кожена торба, която Меги беше донесла малко преди това. После застана пред огледалото и още веднъж се огледа. И пак се учуди, като видя колко лъчезарна изглежда тази сутрин. Любовта ли беше причината за този блясък в очите й? Не, вече се беше убедила, че любовта е твърде превратно нещо. По-скоро щастието я караше да се чувства така — искаше й се да се смее, да пее, дори да вика от радост. Това щастие изпълваше душата й и едва можеше да се побере в нея.
Тя седна до прозореца за известно време, като наблюдаваше спящия си любим. Съзнаваше, че е време да излезе от стаята и да се захване за нещо, за да отвлече малко мислите си от него. Но не можеше да преодолее страха си, че като се върне, може да не го намери там. Не, този път нямаше да му позволи да изчезне, без поне да й каже кога ще го види отново. Трябваше да обсъдят поне този въпрос.
Това беше единственото нещо, за което беше сигурна, че може да направи, така че не искаше да го изпуска от погледа си.
Бавно се приближи към леглото. Нямаше намерение да го събужда. Просто искаше да е по-близо до него. След като постоя няколко минути край леглото, тя много внимателно легна до него. Той не помръдна. Спеше дълбоко, нещо твърде необичайно за него, и това говореше само по себе си колко е изтощен. Беше толкова изморен, че едва ли щеше да се събуди, дори ако…
Тя го докосна и пръстите й леко погалиха мускулите на гърдите му. Беше покрит до кръста само с един тънък чаршаф и Къртни ясно можеше да вижда формите на тялото му. Когато го докосна, той не издаде и звук. Продължаваше да спи дълбоко и тя стана още по-смела. Ръката й се плъзна надолу към бедрата му и към слабините.
В следващия момент ахна от изненада, като усети, че е възбуден, и видя, че леко се подсмихва.