— Недей да спираш точно сега, котенце.
Червенина заля врата и бузите й и те се откроиха още повече на фона на жълтата й ленена рокля.
— Значи си се преструвал, че спиш, така ли? — нахвърли се тя върху него.
— Лош навик от пътуването — погледна я той сънливо.
В този момент цялото му тяло излъчваше невероятен сексапил, но Къртни беше толкова смутена и объркана, че побърза да стане от леглото.
— Ако искаш да се обръснеш, принадлежностите ти са тук. Освен ако не ти се спи още… Нямах намерение да те будя. Можеш още да си поспиш, никой не знае, че си тук.
— Все още — той седна в леглото. — Но скоро все някой ще забележи Шуърфут пред дома на Меги.
— Меги се погрижи за това — засмя се Къртни — Вкара го в гостната си.
— Какво?
— Не можах да повярвам на очите си — изкикоти се тя, — като го видях там, но му понася направо чудесно. Меги се кани да каже на Флетчър, че ти си ме довел тук. Каза, че от теб ще зависи дали ще се получи нещо този път.
Чандос изсумтя и опипа наболата си брада.
— Мисля да се избръсна.
Къртни му посочи торбата в ъгъла, след това седна на леглото и го погледна.
— Ще се видиш ли с баща си? — колебливо запита тя.
— Не — отвърна рязко той, докато си обуваше панталоните. След това я изгледа строго. — И не се опитвай да изглаждаш нещата, жено. Нямам никаква работа с този човек.
— Той е груб и неотстъпчив, обича да вика на другите, но не е чак толкова лош човек.
Чандос така я изгледа, че тя само въздъхна и наведе очи.
След малко отново го погледна и видя, че си сапунисва лицето.
— Чандос, откри ли онзи човек в Сан Антонио? — запита го тя нерешително.
— Намерих го — той целият настръхна. — Бяха го осъдили на смърт чрез обесване.
— Значи не си го убил?
— Освободих го от затвора — безстрастно каза той и бавно започна да се бръсне, — не беше трудно. Смит не познаваше никого в Сан Антонио, така че не бяха подготвени за подобно нещо.
Чандос застана с лице към нея. Никога не беше виждала очите му толкова твърди и студени, нито го беше чувала да говори с такава омраза.
— Покрай другото счупих двете му ръце и го обесих на едно дърво. Но копелето вече беше мъртво. Трябва да е заподозрял нещо. Не знам, може би е разпознал коня на Траск, който водех със себе си. Може и да не е повярвал, че наистина искам да го освободя. Но още щом спряхме за малко, той ме нападна. Успя да се добере до ножа ми и се сборичкахме. В един момент падна и се наниза на ножа. Издъхна за секунди, не трябваше да стане така — заключи той с болка в гласа. — Не си получи заслуженото за това, което е причинил на Бялото крило.
Къртни се приближи до него и го прегърна. Измина известно време, преди той да отвърне на прегръдката й, но накрая я привлече към себе си.
— Бялото крило сестра ти ли беше?
— Да.
С глас, който сякаш идваше отдалече, той и разказа за онзи ден, когато се беше върнал у дома и беше заварил майка си и сестра си изнасилени и убити, още преди да свърши, Къртни беше обляна в сълзи и той започна да я успокоява.
— Не плачи. Котешки очи. Не бих могъл да го понеса. Вече всичко е минало. Те вече не плачат. Сега могат да спят в мир.
Той я целуна нежно, след това още веднъж и още веднъж. Можеха да се помъчат да забравят и да намерят утеха само в любовта си.
44.
Беше рано след обяд, когато Къртни стана от леглото. Чандос беше заспал отново и този път тя твърдо реши да го остави да се наспи. Тя още се разстройваше при мисълта за майка му и сестра му, но си каза, че ще си наложи да мисли за друго. Това се беше случило преди четири години и оттогава Чандос беше свикнал да живее с мъката си, макар че тя не можеше да си представи какво му е струвало да се пребори с нея.
Точно когато приключи с обличането, на вратата се почука и тя бързо хвърли поглед към Чандос. Той също беше чул и лежеше буден в леглото. В очите му се четеше предупреждение, но можеше да бъде спокоен — тя нямаше намерение да издава на никого, че е тук.
Къртни бързо прекоси стаята и леко отвори вратата.
— Да?
— Имате посетител, senorita — беше едно от момичетата, които помагаха на Меги — Senor Тейлър. Чака отпред на верандата заедно със senor Стратън и…
— Тейлър ли? — рядко я прекъсна Къртни.
— Si.
— Благодаря. — Тя трясна силно вратата, вбесена повече от всякога. — Рид Тейлър! Не мога да повярвам! — яростно извика девойката. — Как смее да се появява след всичко, което ми причини? След като нареди да ме отвлекат! Е, това… това вече е…
— Къртни! Върни се, по дяволите! — извика Чандос след нея, когато тя изхвърча от стаята. Изруга ядосано, след като тя не спря, но не можеше да изтича след нея в този вид, все още полугол.