Къртни се спусна като стрела към входната врата и рязко я отвори. На прага стоеше Рид в своя тъмен едноцветен костюм и риза с жабо, с шапка в ръцете — безупречен, както винаги. Дори се усмихваше!
— Ти си луд! — изсъска през зъби тя, като застана пред него, без да обръща внимание на другите хора наоколо. — Знаеш ли, че бих могла да извикам да те арестуват за това, което направи?
— Е. Къртни, скъпа, това ли е начинът, по който трябва да ме посрещнеш, след като изминах целия този път, за да те намеря?
Тя невярващо примига с очи. Не трябваше да забравя с какъв човек си има работа. Винаги ставаше така. Каквото и да му говореше, то просто не влизаше в дебелата му глава.
— Не ме наричай „скъпа“! — гневно каза тя. — Дори не споменавай името ми. Не проумя ли как стоят нещата, още когато хората ти не се върнаха? Нямаше нужда да ме търсиш, Рид. Не съм искала това. Ти нямаше никакво право да изпращаш онези главорези след мене!
Той насила я хвана за ръката и се опита да я отведе настрани от хората, които се бяха събрани и наблюдаваха сцената. Но не понижи глас, без да съзнава, че се разпалва дори повече от нея.
— Един от хората се върна, Къртни — едва беше оживял. Онзи убиец, с когото избяга, му беше отрязал езика и едната ръка! Милостиви Боже, и ти си мислиш, че бих могъл да те оставя в ръцете на този откачен, след като разбрах на какво е способен?
— Сигурна съм, че тази история е доста преувеличена — спокойно отвърна Къртни.
— Нека аз да обясня — неочаквано зад нея се обади Чандос. Беше дошъл навреме, за да чуе приказките на Рид. — Само порязах езика на онзи човек, след като ми каза, че е оставил Къртни в лагера, за да може едно от неговите приятелчета да я изнасили на спокойствие. И за по-сигурно счупих двата пръста на дясната му ръка, преди да го вържа за дървото. Оказа се, че просто не издържа много на болка. А ти, Тейлър, издръжлив ли си?
Рид не обърна внимание на въпроса и отново се обърна към Къртни.
— Какво прави той тук?
Тя не отговори. В този момент очите й следяха Чандос. Гол до кръста, той стоеше на прага на вратата. Пистолетът му висеше на колана и тя знаеше, че едва се удържа да не посегне към него. Чак сега видя и останалите наоколо — каубоите, които стояха и гледаха, Флетчър, който широко се ухили, щом видя Чандос, Соутут, който намръщено гледаше към Рид, а зад него… да, това беше баща й! Господи, баща й! Той беше видял всичко!
— Рид, защо просто не си тръгнеш оттук? — предложи му тя. Но той не пусна ръката й и на лицето му се появи онова упорито изражение като на булдог, което й беше така добре познато… Знаеше, че с безполезно, но все пак му каза:
— Напразно си дошъл тук. Рид. Няма да се омъжа за теб и по никакъв начин няма да се върна в Канзас и ако се опиташ отново да ме принуждаваш насила, както вече направи веднъж, този път ще си имаш работа със закона.
— Ти просто си разстроена — отвърна Рил. — Ако само ми дадеш възможност…
— Тя вече ти даде една възможност, Тейлър — можеше да се разкараш — дрезгаво се обади Чандос и пристъпи напред. — Но сега вече ще си имаш работа с мене. Махни проклетите си ръце от жена ми!
Рид го погледна, но продължи да държи ръката на Къртни.
— Какво, ще стреляш ли бе, пищолджия? — рече подигравателно той. — Ще ме застреляш пред всичките тези свидетели? — той кимна по посока на насъбралата се тълпа.
— Не, напротив! — Усмихвайки се. Чандос извади пистолета си, завъртя го на пръста си и го подаде на Къртни. — Това няма да отнеме много време, Котешки очи — промърмори той и в същото време юмрукът му се заби в челюстта на Рид.
Тейлър политна назад, като повлече и девойката със себе си, но Чандос я хвана за кръста и я задържа да не падне. След това я отстрани с извинителна усмивка и се спусна към Рид.
Тя стоеше на стълбите и наблюдаваше как двамата мъже се бият. Не се опита да ги спре. Все още беше зашеметена от думите на Чандос когато го чу да я нарича „жена ми“. Беше го казал пред баща си и пред нейния баща. За Бога, наистина ли беше искал да каже това?
Тя усети една ръка на раменете си и повдигна очи. Баща й беше застанал до нея, но погледът му следеше схватката между двамата.
— Струва ми се, че не си против това, което каза тоя младеж? — спокойно я попита той.
— Не.
Тя чу звук от силен удар, обърна се и видя, че Чандос е паднал. Пристъпи напред несъзнателно, но той вече се беше изправил на крака и заби здравия си юмрук точно в стомаха на Рид. Започваше да се безпокои Чандос беше по-високият от двамата, но Рид беше як като бик.
— Да разбирам ли, че това е мъжът, който те доведе в Тексас? — все още спокойно попита Едуард.