— Значи ми даваш право да решавам както ми изнася? — попита го тя възмутено.
— Ами, така излиза — засмя се Чандос.
— Тогава нека и аз ти кажа нещо. Вече ми призна, че ме обичаш, така че аз също нямам намерение да ти дам да си вземеш думите обратно. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те задържа. Но ако след време ти хрумне нещо друго, нека те предупредя, че нима да можеш да се скриеш от мене никъде на този свят, защото вече знам да откривам следите ти, а така също и да стрелям. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Да, мадам — провлечено отвърна той.
— Добре — сега вече тя се усмихна. Беше леко пребледняла, след като намери смелост да му го каже. Наведе се към него и устните й се доближиха до неговите. — Защото те обичам. Толкова много те обичам, че исках да умра, когато ме напусна, не желая да се чувствам така никога повече.
— Нито пък аз — със страст й отвърна Чандос, преди да докосне устните й и много нежно да я целуне. — Все още знаеш да мъркаш, котенце.
— Чандос!
Той се подсмихна. И в този момент девойката забеляза хората наоколо. Той обичаше начина, по който заблестяха очите й, когато се изчерви цялата.
— Сигурна ли си, Котешки очи?
— Да.
— И ще можеш да живееш като мене?
— Ще живея както и да е и където и да е, дори и ако се наложи да разнасям децата си в торба на гръб.
— Децата си!
— Недей още! — прошепна му ядосано тя, хвърляйки изплашени погледи към баща си.
Чандос се засмя и я притисна към себе си. Никога не беше го виждала толкова безгрижен и щастлив. О, колко го обичаше!
— Но ще си имаме и деца, нали? — продължи той замислено. — Може би и една къща не би било лошо.
Тя го погледна смаяна.
— Наистина ли мислиш така?
— Бих могъл да се опитам да си направя ранчо. Старецът ме увери, че съм понаучил нещичко. Освен това той е приписал на мое име пари в банката на Уако, които така и нямах време да употребя досега. С тях бихме могли да си купим някое чудесно местенце наблизо. Малко конкуренция ще се отрази добре на стареца.
Къртни забеляза веселите искрици в очите му, когато Флетчър троснато изломоти нещо неразбрано при тези думи. Соутут почти се задави, едва сдържайки се да не прихне. Едуард също се усмихваше, когато дойде при тях.
— Мисля, че няма нужда от лекарската ми чанта. Човек с такова чувство за хумор не ще да е пострадал сериозно.
— Прав сте, докторе. Имате ли нещо против да ви наричам така?
— Не, макар че и Едуард би било подходящо, като се има предвид, че аз пък ще те наричам зет за по-кратко.
— Всичко, от което имам нужда сега, е една хубава баня и… споменах ли нещо за брак, Котешки очи?
— Не, не си — тя се засмя, като видя израза на баща си. — О, татко, той само се шегува. Кажи му, Чандос. Чандос?
— Уф! — Той свали ръката й от косата си. — Наистина ли смятате да ме подлагате на цялата тази церемония, която няма нищо общо с чувствата? Аз признах любовта си — при това пред свидетели. А също и ти призна, че ме обичаш. Отсега нататък вече си моя жена, Котешки очи.
— Това би направило баща ми щастлив, Чандос — просто рече тя.
— А тебе?
— И мен също.
— Е, тогава предполагам, че се пошегувах — каза й той нежно.
Тя го прегърна силно, преливаща от щастие. Може и да беше груб и жесток в някои моменти, но когато беше нужно, беше нейният Чандос, внимателен и нежен. И я обичаше! Само това, че заради нея беше готов да се установят и да създадат истинско семейство, доказваше любовта му без всякакво съмнение.
Къртни се отдръпна за миг от него. Искаше и се всички да са толкова щастливи, колкото беше тя в момента.
Това се отнасяше и за Флетчър.
— Защо не кажеш на баща си, че само искаше да го подразниш?
— Защото не беше така. — Чандос се обърна и погледът му за секунда срещна този на баща му. — Е, старче, ще издържиш ли на конкуренцията?
— Няма начин да не издържа, по дяволите! — избуча гласът на Флетчър.
— Така си и мислех — ухили се Чандос.
За момент очите на стария също се присвиха, но той не си позволи да се усмихне докрай. Не можеше да изневери на характера си.
Но затова пък душата му преливаше от радост. Никога преди това не беше виждал сина си такъв — толкова дружелюбен, така откровен и… с отворено за него сърце. Това беше началото. По дяволите, това беше едно наистина добро начало.