За Къртни беше шокиращ самият факт, че е още жива. Но по-лошото бе, че баща й го няма.
Бърни Бъкслър, най-близкият съсед на Елрой, беше видял дима от запалената къща и беше дошъл да разбере какво става. Намери двете мъртви тела зад къщата и откри Сара и Къртни в скривалището. Нямаше никаква следа от Далас, Елрой Брауър и д-р Харт. Но бащата на Къртни трябваше да е някъде наоколо, защото конят му пасеше в нивата и по гърба му имаше петна от кръв Дали Едуард беше ранен?
— Щях да го видя ако се е отправил към Рокли за помощ — каза им Бърни. — По-вероятно е червенокожите да са го отвлекли заедно с другите двама. Сигурно няколко яки пленници ще са им от полза, докато намерят друго индианско племе, с което да живеят.
— Какво ви кара да говорите така, г-н Бъкслър? — попита Сара. — Мислех, че индианците обикновено взимат за пленници жени.
— Извинявайте, госпожо, но ако индианците ни видят тук с малката, ще сметнат, че едва ли бихте издържали на дълъг път.
— На път? Изглежда си мислите, че знаете какво смятат да правят тези индианци? — сопна му се Сара — Не виждам откъде можете да сте така сигурен. Те явно имат лагер тук някъде, нали?
— Имаха, госпожо, имаха. В това е цялата работа. Те не са ви нападнали да крадат добитък. Преди две нощи Джон, момчето на Ларс Хендли, долетя като стрела в Рокли и разказа как той. Елрой и Питър заедно с още няколко мъже от Уичита отишли на юг оттук да очистят оная банда индианци киова, които се готвеха да нападат Рокли. Той твърдеше, че вече няма от какво да се страхуваме, защото те ги избили всичките: и мъжете, и жените, и децата. Да, ама изглежда са пропуснали няколко от тях. Тия типове, които са идвали тук, сигурно са били на лов или нещо от тоя род, и като са се върнали в лагера, са заварили всичките си близки изтрепани.
— Това са чисти предположения, г-н Бъкслър — сбърчи нос Сара. — Киова не са единствените индианци по тези места.
Без да крие раздразнението си, фермерът продължи:
— Освен това Джон Хендли се хвалеше какво са правили в този индиански лагер. Перчеше се с такива неща, които не са за пред дами.
— О, за Бога! — усмихна се Сара презрително. — Изнасилили са няколко дивачки. Но това не значи, че…
— Излезте навън и хвърлете един поглед на тялото на Питър, ако искате да знаете какво значи това, госпожо — разгорещи се Бъкслър. Но не бих ви препоръчал. Гледката не е от красивите. Другото момче въобще не са го докосвали. Убили са го чисто. Но сигурно дълго време ще сънувам кошмари, след като видях какво са направили с Питър. Смятам, че ще намерим и Елрой някъде наоколо, обработен по същия ужасен начин. Не се иска човек да е кой знае колко умен, за да разбере, че ония са преследвали само тях двамата, както и да се досети каква е причината. Ако те се интересуваха от жени, щяха да отвлекат вас двете. Не, това си е чисто отмъщение и не може да бъде друго. Ще видите, че и Джон Хендли много скоро ще изчезне от тези места, защото нещата няма да свършат дотук. Тия червенокожи няма да спрат, докато не пречукат и последния човек, когото преследват.
Преди да излезе с важен и малко намусен вид от фермата, мъжът посъветва двете жени да си стягат по-бързо багажа, „щото нямат цял ден на разположение“. В началото на разговора им той истински им съчувстваше и гледаше да е колкото се може по-любезен, но Сара така се беше нахвърлила срещу него, че сега нямаше търпение да ги изпрати до Рокли и да се отърве от тях.
Една седмица по-късно войниците, които преследваха мародерстващите индианци, намериха тялото на Елрой Брауър. Както се очакваше. Джон Хендли напусна Рокли и се изгуби нанякъде. Никога повече баща му не научи нещо повече за него. По едно време се разчу, че и някакъв фермер бил нападнат от индианците близо до Уичита, но това беше последното индианско нападение, за което се заговори по тези места. Един собственик на ранчо на име Бил Чапман беше убит малко по на север от Уичита, но това като че ли нямаше никаква връзка с предния случай, макар някои да твърдяха, че той е предвождал наказателната акция срещу индианците. Чапман беше намерен заклан жестоко в леглото си и някои предполагаха, че убийството е дело на червенокожите, а други — не. По всяка вероятност убиецът беше сред наемните работници на Чапман, защото много от тях изчезнаха скоро след това.
Не се намери никаква следа от Едуард Харт и Далас. Сара Уитком се смяташе за вдовица. Но беше немислимо да се вярва, че тежко ранен човек би оживял като пленник на индианците, още повече когато те непрекъснато трябваше да бягат и да се крият.