Выбрать главу

Къртни беше толкова потресена, че не можеше да се опре на друго, освен на слабата надежда баща й да е останал жив.

Сега Сара и Къртни бяха свързани една с друга — обстоятелство, което беше еднакво потискащо и за двете.

6.

— Ха, ето още един, Чарли. Смяташ ли, че пак може да ни изхвърлят оттук?

Чарли изплю парче тютюн в плювалника пред входа, преди да погледне към непознатия, който се задаваше по улицата.

— Само имай предвид, Снъб, че сега в града има още двама. Имай това предвид.

Двамата старци се облегнаха на столовете си пред магазина на Ларс Хендли. На това място те убиваха повечето от времето си почти всеки ден, като обсъждаха всеки, който минаваше покрай тях. Оттам можеха да се наблюдават и двата края на единствената улица в града.

— Смяташ ли, че е ходил да прекарва добитък? — зачуди се Снаб.

— Не ми прилича на тия, дето ходят по кравите — отвърна Чарли. — Тоя тип е от стрелците, доколкото разбирам от тия неща.

— Много стрелци са ставали каубои и обратното.

— Вярно е.

По изражението на Чарли Снъб разбра, че той оставаше на предишното си мнение, но се беше съгласил само за да не го дразни.

— Чудя се колко ли човека е изпотрепал.

— Не бих го попитал — промърмори Чарли, а след това отведнъж присви очи. — Я, тоя ми изглежда познат. Не е ли минавал оттук и преди?

— Мисля, че си прав, Чарли. Преди няколко години, нали?

— Май преди три или четири.

— Да бе, спомням си. Дойде късно една нощ, записа се в хотела, но не остана да спи там. Помня, че ти тогава направи забележка какви щури работи правят младите.

Чапли кимна, доволен, че неговите забележки са толкова убедителни, та дълго се помнят.

— Не се сещам обаче как беше името, с което се записа в хотела. Ти помниш ли?

— Звучеше някак чуждестранно, нали?

— Да, ама това е всичко, което си спомням. Сега цял ден ще се мъча да се сетя.

— Ама тоя като че ли пак отива в хотела — каза Снъб, като видя, че непознатият спира там коня си. — Защо не се вдигнем оттук и не отидем да хвърлим един поглед в книгата на хотела?

— Не сега, Снъб — сопна се Чарли. — Жената на Акерман направо ще ни изхвърли.

— Не се шубелисвай, Чарли. Сигурно вещицата даже още не е станала от леглото. А госпожица Къртни няма да има нищо против, ако седнем за малко във фоайето или надзърнем в книгата.

— Страхливец! — мърмореше си Чарли. — Сигурно досега си е сменил името, както правят всички като него, тъй че едва ли любопитството ми ще бъде задоволено. Но щом толкова искаш оная злобарка, за която се ожени Хари, да ти се разкрещи, размърдай си задника и да вървим.

По лицето на Къртни се изписа лека усмивка, когато затвори след себе си вратата на хотелската стая, която току-що беше почистила. Беше намерила още един вестник. Рокли нямаше свой местен вестник и единствените новини, които девойката научаваше, бяха от разговорите на минаващите през града чужденци или от някой вестник, случайно оставен от гостите на хотела. Но това не се случваше често. Ако живееш в някое затънтено градче, вестниците са ценни не по-малко от книгите. Повечето хора си ги събирача. Сара имаше цяла кошница, пълна с вестници, но не ги даваше на никой и затова Къртни винаги се стремеше първа да открие някой забравен вестник.

Тя скри вестника под купа мръсно бельо, който трябваше да изпере, и реши да го остави в стаята си на долния етаж, преди да се заеме с прането. Започна да се спуска по стълбите, но забави крачка, когато забеляза чужденеца, който чакаше долу. После се спря на стъпалата и направи нещо, което много рядко й се случваше — загледа се в непознатия. Улови се, че го гледа втренчено, и въпреки че беше готова да се скара на себе си за това, не можеше да откъсне поглед от него. Неизвестно защо, но този мъж привлече интереса й като никой друг дотогава.

Първото нещо, което забеляза, беше изправената му и горда осанка. Второто беше неговото изпито лице с профил, наподобяващ този на ястреб. Въпреки че от мястото, на което стоеше, можеше да види само лявата страна на лицето му, Къртни реши, че непознатият има красиви черти, и това още повече привлече вниманието й към него. У този мъж всичко беше тъмно — от жилетката и панталоните в черно до бронзовата кожа и правата гарванова коса, която се спускаше зад ушите му. Дори ризата и кърпата, която носеше на врата си, бяха тъмносиви.

Мъжът не беше свалил широкополата си шапка, когато беше влязъл в хотела. Освен това Къртни забеляза, че не носи шпори, което й се видя доста странно, защото по големите кожени торби, преметнати на рамото му, си личеше, че е пристигнал в града на кон, а тя не беше виждала досега човек, който да язди без шпори.