Гледайки го само от едната страна, девойката чак сега видя, че непознатият имаше на кръста си два колана, което без съмнение показваше, че на дясното му бедро има кобур с пистолет. Само по себе си това нищо не значеше, защото повечето мъже на Запад носеха пистолети, но целият вид на този човек я накара да си помисли, че не е от тези, които носят оръжие единствено за самоотбрана.
Къртни не харесваше стрелците. Смяташе ги за преждевременно пораснали побойници и хулигани, каквито всъщност повечето от тях си бяха. Тоя тип хора си мислеха, че могат да правят и да говорят каквото си поискат. Твърде малко бяха онези, които имаха куража да им се изпречат на пътя, защото знаеха, че по този начин могат да си изпросят куршума.
Човек не би предположил, че в малко градче като Рокли могат да се срещнат толкова стрелци. През последните години тук дори бяха станали две престрелки. Каубоите минаваха през Рокли по пътя си към местата за събиране на добитък, каквото беше Абилин, а отскоро и Нютън — диви градове, в които се събираше всякаква паплач. От следващата година Уичита също щеше да стане сборен пункт за добитък, а той беше само на седемнайсет мили от Рокли, така че и тук този непрекъснат поток от всякакви хора нямаше да има край.
Като прислужничка в единствения хотел в градчето, Къртни не можеше да избегне срещите със стрелците, които минаваха оттук. Един от тях едва не я беше изнасилил, други си бяха открадвали по някоя целувка. Непрекъснато трябваше да отбива техните атаки и да понася неприличните им подмятания, които страшно я шокираха. Това беше и основната причина, заради която девойката отчаяно искаше да се махне от Рокли и беше решила да не се жени за никой от местните мъже, дори заради това да я изхвърлеха от хотела, където работеше най-тежката работа от сутрин до вечер.
Непознатият се записа в книгата на хотела и остави писалката. Къртни веднага се обърна и забърза надолу по коридора към задните стълби, които извеждаха право навън. Беше й по-неудобно да мине оттам, но не искаше да влиза в кухнята, защото можеше да се натъкне на Сара и тя да я нахока, че само се мотае. Не, помисли си тя, ще се наложи да заобиколи цялата сграда и да влезе през предния вход, но това щеше да стане, след като непознатият се качи в стаята си.
Не й беше ясно защо толкова не иска непознатият да я види, но така си беше. Причината определено не беше в това, че е облечена в най-старата си рокля и че косата й е в безпорядък, защото не я интересуваше какво той би си помислил за нея. Вероятно щеше да остане само една нощ, както правеха повечето скитащи каубои, и нямаше да го види повече.
Къртни тръгна към предния вход, за да хвърли един поглед към фоайето на хотела и се увери, че чужденецът си е отишъл. Привеждайки глава под прозорците на кухнята, тя се промъкна към входната врата, като не забелязваше, че още държи в ръцете си купчината мръсни чаршафи. Нейното единствено желание беше да стигне незабелязано до стаята си, да скрие вестника и после отново да се върне на работа.
Навън откъм улицата Чарли и Снъб наблюдаваха странното й поведение. Но какво правеше тя, по дяволите? Защо надничаше през вратата, вместо просто да я отвори и да влезе, а после внезапно се отдръпваше към стената, като че ли се криеше от някого. Миг по-късно вратата се отвори широко, непознатият мъж прекрачи прага и отиде при коня си. Докато гледаха към него, двамата старци не видяха как Къртни бързо се мушна в хотела. След малко Снъб забеляза, че вече я няма, и се зачуди:
— Ама за какво беше цялата тази работа?
— Коя работа? — Чарли гледаше как непознатият извежда коня си от конюшнята.
— Сигурен съм, че госпожица Къртни като че се криеше от тоя тип.
— Виж какво, аз изобщо не я обвинявам за това. Видя какво направи оня бухал Поликът Паркър. Беше се заврял в нейната стая и й беше изкарал акъла с пиянските си закачки. Не знам какво можеше да стане, ако Хари не я беше чул да пищи и не беше грабнал пищова. А след това оня тъп каубой, дето се опита да я сграбчи направо на улицата и да я отмъкне с коня си. Не помниш ли, че падна от коня тогава и навехна лошо крака си? А пък…
— И двамата знаем, Чарли, че откакто това момиче дойде тук, го сполетяха доста беди. Сигурно си мисли, че тоя тип също може да й донесе неприятности, и затова сега гледа да не застава на пътя му.
— Може и така да е, ама ти виждал ли си я друг път да заобикаля хотела отвън само и само да не я срещне някой мъж?
— Май че не съм я виждал.