— Ами тогава може би тоя мъж я интересува по-специално.
— По дяволите, Чарли, не виждам никакъв смисъл в тая работа.
— Кога пък си видял някакъв смисъл у жените? — подсмихна се Чарли.
— Ама… аз си мислех, че тя ще се омъжва за Рид Тейлър.
— Така й се иска на мащехата й. Но тая работа няма да стане — чух го от Мати Кейтс. Госпожица Къртни харесва Рид почти толкова, колкото харесва Поликът.
Къртни беше вече влязла в хотела и преди да изтича в стаята си, хвърли един поглед в книгата за записване, която лежеше отворена на масата. Той се казваше Чандос — записал се беше само с това име.
7.
— Побързай, Къртни! Нямам много време за губене, а и нали обеща, че ще ми помогнеш да си избера плат за новата рокля.
Къртни погледна през рамо към Мати Кейтс, която седеше върху един обърнат с дъното нагоре казан за пране. Тя изсумтя по начин, който не подобаваше много на една млада дама.
— Щом толкова си се разбързала, ела насам и ми помогни да прострем тези чаршафи.
— Шегуваш ли се? Вкъщи ме чака цял куп пране, с което трябва да се захващам още щом се прибера. А панталоните на Пиърс тежат колкото си искат. Ръце не ми останаха да ги пера. Чудя се защо се омъжих за такъв огромен човек.
— Сигурно защото го обичаш — усмихна се Къртни.
— Може би — също усмихната отвърна Мати.
Мати Кейтс беше смес от срещуположности. Повечето време дребничката синеока блондинка се държеше приятелски и беше весела и сговорчива, но можеше също да бъде мълчалива и затворена. Макар външно да изглеждаше независима и понякога да командваше не по-малко от Сара, в нея се криеше някакво чувство на несигурност и неувереност, за което знаеха само най-близките й приятели. Разбира се, Къртни беше една от тях.
Мати твърдо вярваше, че в живота получаваш толкова, колкото и даваш, и че човек може да постигне всичко, стига да се заеме здраво с него. Тя обичаше да казва: „Трябва сам да си свършиш работата, друг няма да ти я свърши.“
Мати беше доказала истината на тази философия, като преди две години успя да преодолее своята неувереност и да спечели Пиърс Кейтс, който по това време беше от половин дузината мъже, захласнати по Къртни.
Мати никога не се беше сърдила на Къртни за това увлечение на Пиърс. Радваше се, че нейната приятелка се беше превърнала от грозно патенце в красив лебед и й ставаше много смешно, като виждаше, че мъжете, които преди това въобще не я забелязваха, сега се надпреварват да тичат по нея.
Понякога Мати мислеше, че Къртни до голяма степен е нейно творение. Разбира се, не по отношение на външния вид, защото през последните две години Къртни много се беше разхубавила — фигурата й се издължи с няколко инча, а от непрекъснатата усилна работа бебешката й пълнота напълно изчезна. Но Къртни вече не беше така стеснителна и нервна и не трупаше всичко върху себе си, което преди това често я беше карало да страда незаслужено.
Тази промяна стана след много ръчкане, подбутване и заплашване, но на Мати й ставаше хубаво при мисълта, че е успяла да вдъхне малко кураж на това момиче. И защо не — сега Къртни дръзваше да се опъва и на Сара, е, не винаги, но във всеки случай по-често отпреди. Дори Мати не можеше вече да си позволи да се държи по-грубичко с приятелката си. Самата Къртни беше започнала да осъзнава, че не й липсва смелост.
Девойката остави празния кош за пране върху коритото близо до Мати.
— Е, добре, госпожице нетърпеливка, да тръгваме.
Мати се обърна към нея:
— Няма ли да си смениш роклята и да си оправиш косата или нещо от тоя род?
Къртни дръпна панделката, която придържаше дългата й коса с цвят на мел, върза я отново и след това приглади стърчащите кичури.
— Ето, готово.
Мати се изкиска.
— Струва ми се, че хващаш окото. Твоите стари рокли все още изглеждат по-добре и от най-хубавите ми басми.
Бузите на Къртни леко поруменяха, но тя се извърна така, че приятелката й да не види. Целият й гардероб се състоеше от дрехите, с които беше дошла в Рокли преди четири години, и тя продължаваше да ги носи, макар че вече бе поизрасла, а и всички бяха в светли пастелни цветове, което повече отиваше на по-малки момичета. Ако в началото дрехите й не й бяха малко големи, тя не би могла още да ги носи, но сега можеше да ги постесни, така че да прилегнат на доста по-слабата й фигура. Някои от нейните рокли бяха с достатъчно голям подгъв, за да може да ги отпусне, но повечето трябваше да се наставят с други парчета плат.
Но старите й дрехи от коприна и муселин, китайски крепдешин и мохер, чудесно обточените й яки, жакетите, дори летните и зимните й наметки от фино кадифе бяха някак не на място в градче като Рокли. А и самата Къртни никога не беше обичала да се отличава от другите, но сега външността й привличаше погледите веднага, а за нейна изненада по-особените й дрехи я открояваха още повече.