Рокли беше малко градче. Едва отскоро се беше сдобил с две кръчми и един публичен дом. Чувстваше се остър недостиг от млади жени, подходящи за женитба, така че през последните две години Къртни се оказа заобиколена от ухажори.
Когато Ричард, младият ковач, я помоли да се омъжи за него, тя беше толкова учудена, че едва не му се хвърли на врата и не го разцелува.
Едно честно и почтено предложение за брак, когато тя вече си мислеше, че никой никога няма да я поиска за жена! Но ковачът просто имаше нужда от съпруга. Той не я обичаше, нито пък тя него. Така, както не обичаше Джъд Бейкър, Били или пък Пиърс, които също се надпреварваха за ръката й. Съвсем определено не харесваше и Рид Тейлър, който сега усилено я задиряше и си беше втълпил, че без друго ще я спечели.
— Чувала ли си за някакъв господин на име Чандос, Мати? — Къртни се изчерви — как можа да изтърве този въпрос?
Вървяха към предната страна на хотела и Мати отговори замислено:
— Като че ли не. Прилича ми на имената от твоите уроци по история, като тези на рицарите от времената, за които ми разказваш.
— Да, има някакво класическо звучене, нали?
— Има сякаш и нещо испанско. Защо питаш?
— Просто така — сви рамене Къртни.
Мати не се хвана на въдицата.
— Е, хайде, откъде си чула това име?
— Ами той се записа в хотела тази сутрин. Просто си помислих, че може да си чувала за него и преди това, че може да е известен.
— Да не е от ония лошите типове, а?
— Не ми прилича на такъв.
— Ами, ако е по-стар, можеш да питаш Чарли и Снъб. Те познават всичките майстори на пищова с лоша слава, а и знаеш как обичат да клюкарстват.
— Този не е толкова стар. Предполагам, че е двайсет и пет двайсет и шест годишен.
— Тогава едва ли ще го знаят, но ако искаш само да разбереш колко души е утрепал…
— Мати — прекъсна я рязко Къртни, — това въобще не ме интересува.
— Ами какво тогава?
— Нищо, абсолютно нищо.
— Защо ме попита тогава, за Бога? — и в следващия момент добави: — Да не би това да е той?
За миг пулсът на Къртни се усили, но после се поуспокои. От отсрещната страна на улицата пред бара на Рид се беше облегнал единият от двамата стрелци, които наскоро бяха дошли в града.
— Не, това е Джим Уорд — обясни Къртни. — Той пристигна вчера с още един мъж.
— Джим Уорд? Виж, това име ми звучи познато. Не беше ли между ония от обявите за издирване на престъпници, които Лудия Бил донесе от Абилин миналата година?
Къртни повдигна рамене:
— Така и не разбрах защо шерифът Хикок ни изпрати тези обяви. В града никога не сме имали шериф — Никой в Рокли не искаше тази работа и затова през града минаваха свободно твърде много хора извън закона, или „бухали“, както Чарли ги наричаше. — Няма никакво значение дали го издирват. Кои би го арестувал в Рокли?
— Вярно — съгласи се Мати, — ама по-добре е, ако знаеш от кого да се пазиш.
— Стига да мога, бих се пазила от всички тях — потрепера Къртни.
— Да, естествено, но ти знаеш какво имам предвид. Ако Хари знаеше, че издирват Поликът Паркър, щеше да го застреля, вместо само да го изгони от града.
При споменаването на това име Къртни се стегна.
— Не ми напомняй. Сара месеци наред не можеше да си прости, че някакъв човек от Хейс Сити бил получил хиляда долара награда за този долен тип.
Мати се засмя:
— Сара винаги не може да си прости за нещо.
Двете момичета пресякоха улицата с надеждата, че ще избягат от горещото слънце. Приближаваше краят на лятото, но това като че ли не важеше за Канзас Къртни не излизаше често на слънце, освен когато простираше прането, но и това беше достатъчно всяко лято кожата й да придобие светлозлатист загар. Този загар много отиваше на медено-златния цвят на очите й.
Ларс Хендли се усмихна на двете девойки, когато те влязоха в магазина му. Той изчакваше Бърни Бикслър да свърши с покупките си. Бърни също им даде знак, че ги е забелязал. Вътре имаше още четирима клиенти, като никои от тях не бързаше особено.
В магазина на Хендли можеше да се намерят всякакви полезни неща. В него не се продаваше само месо, но Цинк Ходжис, бивш ловец на бизони, беше отворил месарски магазин наблизо. В предния ъгъл на магазина човек можеше да се избръсне или подстриже при Хектор Евънс, който при нужда можеше и да вади зъби. Бръснарят беше наел от Ларс този малък ъгъл, защото така и не се беше решил дали да се установи в Рокли и затова не искаше да харчи пари, за да си построи своя собствена бръснарница.