Мати бутна Къртни към стената, където бяха закачени старите обяви за издирване.
— Ей там, виждаш ли? — зарадва се тя. — Дават се триста долара награда за Джим Уорд, който се издирва за убийство, въоръжен грабеж и безброй други престъпления в Ню Мексико.
Къртни огледа внимателно обявата, на която имаше направена с молив скица на мъж, който наистина приличаше на Джим Уорд.
— Пише, че го търсят жив или мъртъв. Защо пишат това, Мати? Така само дават право на ловците на хора да убиват безнаказано.
— Принудени са да го правят, защото иначе никой няма да има интерес да преследва престъпниците. Мислиш ли, че някой ще тръгне срещу тях, ако не знае, че може да ги убие при нужда. Винаги става престрелка и ако преследвачът или шерифът, или които и да е друг, не е достатъчно добър с пистолета, той е мъртъв. Той си поема риска. Ако е достатъчно добър, оправя своя човек и получава наградата, а това означава, че един престъпник по-малко ще безпокои добрите хора. Или предпочиташ никой да не се захваща с тази работа?
— Не, мисля, че не — въздъхна Къртни. Тя никога не можеше да намери отговор на основателните доводи на Мати. — Просто ми се струва, че това е прекалено жестоко.
— Ти просто си с меко сърце — каза Мати, — но не можеш да кажеш, че много си съжалявала, когато убиха Поликът Паркър.
— Не.
— Добре де, ами че те всички са такива, Къртни. За нас, останалите, е по-добре, ако тях ги няма.
— Предполагам… че е така. Мати — леко заекна Къртни.
Мати прихна:
— Ти си безнадежден случай, Къртни Харт. Сигурно би съжалила и змия.
— Змия ли? — Къртни поклати глава. — Не мисля.
— Добре тогава — Мати почука с пръст по плаката. — При толкова обяви наоколо, не мислиш ли, че тоя глупак просто ще си смени името?
— Може пък да си харесвам името такова, каквото си е.
Момичетата зяпнаха от изненада и мигом се обърнаха. Джим Уорд стоеше точно до тях и видът му показваше, че никак не е доволен. Той беше длъгнест, с близко разположени над кривия нос очи. Имаше дълги и рунтави мустаци, които стигаха до челюстта му. Той смъкна обявата от стената, смачка я и я навря в задния си джоб. Насочи студените си сиви очи към Мати, която беше направо онемяла. Къртни едва успя да каже:
— Тя нямаше нищо предвид, господин Уорд.
— А може пък аз да не харесвам да ме наричат глупак — без значение кой го казва и защо.
— Ще ме застреляш ли? — с подигравка попита Мати, която беше посъбрала малко кураж.
В този момент на Къртни и се искаше да я ощипе до посиняване. Коленете й омекнаха.
— Това ми звучи като добра идея — каза Уорд леко разгорещен.
— Ей, вие там! — викна им Ларс Хендли. — Не искам никакви неприятности в моя магазин.
— Ами тогава стой си там, където си, старче — грубо изкомандва Уорд и Ларс се спря на мястото си. — Това е нещо, което касае само мене и госпожица Голяма уста.
Ларс погледна към пушката, която държеше под тезгяха, но не посегна към нея.
Не помръдна и никой от останалите в магазина. Стана страшно тихо. Чапли и Снъб бяха влезли веднага след Уорд и седяха в бръснарницата, като се наслаждаваха на представлението.
Хектор спря да бръсне клиента си и усети, че ръцете му треперят. Онзи на стола избърса пяната от лицето си, но не понечи да стане. И той като всички останали безмълвно наблюдаваше разиграващата се драма.
Още миг и Къртни щеше да се разплаче. Господи, как беше могла само преди малко да храни съжаление към този мъж, че някой ден някой може да го застреля?
— Мати? — тя се опита гласът й да звучи спокойно. — Да си вървим, Мати.
— Ю-ху — подвикна Джим и ръката му се плъзна и сграбчи едната плитка на Мати. Той приближи лицето й към своето.
— Голямата уста няма да си тръгне, докато не се извини. След това ще се погрижа за тебе, нали, скъпа?
Къртни затаи дъх, като видя, че сините очи на приятелката й пускаха искри.
— Съжалявам — тихо каза Мати накрая.
— По-високо!
— Съжалявам! — разярено извика момичето.
Джим Уорд се подсмихна и я пусна.
Но сега събраните му очи се насочиха към Къртни. Устните му се разтегнаха в неприятна усмивка.
— Защо сега ти и аз не отидем някъде, където ще можем по-добре да се опознаем, скъпа? Хвърлил съм ти око още откакто…
— Не! — изкрещя Къртни.
— Не? — мъжът присви очи — Казваш не?
— Ами аз… аз трябва да се връщам в хотела, господин Уорд.
— Ю-ху! — пръстите му се впиха в ръката й и я стиснаха здраво. — Май не ме разбра добре, скъпа. Казах, че ще се опознаем с тебе по-добре, и така и ще направим.
— Моля, недейте — извика девойката, когато Уорд я издърпа пред магазина. Той не обърна внимание на виковете й.