— Остави момичето, Уорд.
— Какво? — Джим се спря и се огледа. Добре ли беше чул?
— Не обичам да повтарям.
Джим продължи да стои с Къртни пред вратата на магазина и да се оглежда, докато не откри на кого беше този глас.
— Имаш две възможности, Уорд — каза мъжът небрежно. — Хващай се за желязото или изчезвай. Но недей дълго да мислиш, че ми губиш времето.
Джон Уорд пусна Къртни, като си освободи дясната ръка. Посегна към пистолета си.
В следващия миг той беше мъртъв.
8.
Къртни се заставяше да мисли за приятни неща. Спомни си как за първи път язди без седло — колко изплашена беше в началото и колко радостна беше след това, като разбра, че е лесно. Спомни си времето, когато Мати я учеше да плува; спомни си как за първи път каза на Сара да си затваря устата и изражението, което се беше изписало по лицето на мащехата й.
Нищо не се получаваше. Пред очите й непрекъснато се мяркаше мъртвият мъж, които лежеше в магазина на Ларс Хендли. Къртни не беше виждала умрял човек никога преди това. Не беше присъствала на други убийства в Рокли. Не беше видяла труповете на Питър и Хейдън Соръл във фермата на Брауър в онзи съдбоносен за нея ден, защото Бърни Бъкслър ги беше покрил преди това.
Беше се държала толкова глупаво, като с писъците си проглуши ушите на всички в магазина, докато Мати успее да я успокои и отведе в хотела. Сега Къртни беше в леглото си със студен компрес на очите.
— Хайде сега, искам да изпиеш това.
— О, Мати, престани да се туткаш около мене.
— Все някой трябва да го прави, още повече след като Сара така ти се нахвърли — отвърна Мати и сините й очи блеснаха от възмущение. — Чисто нахалство е от страна на тая жена да се опитва да изкара, че ти си виновна за това, което се случи. Ако трябва да се обвинява някой, това съм аз.
Къртни свали компреса и погледна Мати. Не можеше да го отрече. Та нали Мати беше докарала нещата дотам със своята самонадеяност.
— Не знам какво ми стана тогава — продължи Мати малко по-спокойно. — Но аз наистина се гордея с теб, Къртни. Ако това беше станало преди две години, сигурно щеше да припаднеш. А сега стоеше изправена срещу оня негодник и не помръдваше.
— Бях изплашена до смърт, Мати — възрази Къртни. — А ти не беше ли?
— Бях, разбира се — отвърна по-младото момиче, — но когато съм изплашена, ставам по-дръзка. Ама това явно не ми помага особено. Сега изпий това. То е универсалното лекарство на майка ми — за нула време ще се почувстваш по-добре.
— Но аз не съм болна. Мати.
— Изпий го, изпий го.
Къртни изпи билковата смес, след това затвори очи и отново се отпусна на леглото.
— Сара не беше справедлива, нали?
— Разбира се, че не беше. Ако питаш мене, тя просто беше ядосана, че не е успяла да разпознае онзи бухал и не се е вмъкнала в стаята му, за да го гръмне и да грабне наградата от триста долара.
— Сара да застреля някого?
— А, не би ме учудило особено — ухили се Мати. — Просто си я представям как се промъква в стаята посред нощ с пушката на Хари в ръце…
— О, стига, Мати! — изкикоти се Къртни.
— Така е по-добре. Погледни на нещата откъм смешната им страна. А и друго нещо, Кърт, спомни си, че до края на деня си освободена от работа.
— По-скоро бих погледнала на нещата по друг начин каза мрачно Къртни.
— Виж, момиче, не се самообвинявай. Каква вина имаш, че мъжете оглупяват, когато са край теб. А оня негодник си получи това, което заслужаваше. Прекрасно знаеш какво щеше да стане с тебе, ако те беше хванал насаме.
Къртни потрепери. Прекрасно знаеше наистина. Беше го видяла в очите му. Молбите й нямаше да струват и пукнат грош.
— И все пак той беше пълен глупак, като си мислеше, че няма да се намери кой да го спре — добави Мати. — Всъщност не съм много сигурна. Което си е истина, никой нямаше да посмее, ако не беше онзи непознат. Освен това Уорд имаше право да избира. Можеше просто да си отиде, ама той посегна да стреля по оня момък. Изборът си беше негов.
Тя направи пауза и продължи.
— Къртни, ти си задължена на този човек. Интересно кой ли беше той.
— Господин Чандос — тихо каза Къртни.
— По дяволите! — възкликна Мати — Трябваше да се сетя За Бога, ето защо толкова любопитстваше за него. Страшно е красив, нали?
— Предполагам.
— Предполагаш? — ухили се Мати. — Този човек спаси твоята чест, Къртни. Трябва поне да му благодариш, при това по-скоро, защото утре сутринта си заминава.
— Заминава си?
Мати кимна:
— Чух, когато Чарли и Снъб си говореха за него във фоайето. Ще закара тялото на Уорд до Уичита заради наградата.
Отведнъж Къртни се почувства много отпаднала.