— Не трябва ли вече да си отиваш, Мати?
— Да, така ми се струва. Пиърс обаче няма да се сърди, че съм закъсняла, като му разкажа какво се случи. Но ти трябва да ми обещаеш, че няма да продължиш да се мръщиш цялата вечер.
— Няма, Мати — меко й отвърна Къртни. — Просто това, което стана, затвърди още повече решението ми да се върна на Изток по някакъв начин. Там не се случват подобни неща. Това място тук е нецивилизовано, Мати.
Мати й се усмихна нежно.
— За лош късмет ти не можа да намериш леля си. Всичко, което успя да научиш за нея, беше, че наистина е умряла, така че сега си нямаш никого там на изток.
— Знам. Но мога да си намери някаква работа, дори ако трябва да е същото, което върша тук вече четири години. Все ми е едно. Но тук аз не се чувствам в безопасност, Мати. Хари не ме защитава. Едва ли го е грижа дали съм жива или не. Аз имам нужда от сигурност и щом като Хари и Сара не могат да ми я осигурят, то ми трябва поне да имам безопасно място, където да живея.
— Да не мислиш да пътуваш сама?
— Не — мрачно каза Къртни, — не бих могла да пътувам сама. Но ти знаеш, че Хектор Еванс има намерение да се махне оттук. Може би след това, което се случи днес, ще реши да се върне на изток. Бих му платила, за да ме вземе със себе си. Имам едни пари, за които Сара не знае.
— Е, да, би могла да платиш на Хектор, но така само ще си хвърлиш парите на вятъра, защото той себе си не може да опази, та камо ли тебе. А знаеш, че напоследък са започнали да обират влаковете в Мисури. Освен това има опасност да се натъкнете на бандата на Джеймс и да загубиш и малкото пари, които имаш.
— Мати!
— Ами, такава е истината.
— Значи ще трябва да поема и този риск.
— Добре де, щом си решила да заминаваш, поне си вземи за придружител някой, който да не е страхливец. Рид сигурно би се съгласил, ако хубавичко му се помолиш.
— Да, но преди това ще иска да се омъжа за него.
— Ами омъжи се — подложи Мати. — Защо пък не?
— Недей да се шегуваш с тези неща — намръщи се Къртни. — Знаеш, че дори не го харесвам.
— Е, добре — засмя се Мати. Ами аз по-добре да си вървя, Кърт. Можем да поговорим за това и утре. Но дори не си мисли да използваш Хектор за тая цел. Той няма да направи нищо, дори някой простак да те завлече нанякъде. Истината е, че имаш нужда от човек като Чандос. Той не би позволил на никой да те докосне. Не мислиш ли, че можеш да го попиташ?
— Не, не бих могла — каза Къртни и потрепери. — Той е убиец.
— За Бога, Къртни, нима не си чула нищо от това, което досега ти говорих? Точно той е човекът, от когото имаш нужда. Е, ако толкова се тревожиш за своята безопасност, разбира се…
След като Мати си тръгна, Къртни стана от леглото и започна спокойно да обмисля това, което приятелката й беше казала. Не, Мати не беше права. Ако мислеше да отиде още по на запад, на юг или даже на север, щеше да е по-спокойна с някой като господин Чандос за придружител. Но тя отиваше на изток, в лоното на цивилизацията. А и железницата не беше кой знае колко далече. Пътуването щеше да е лесно. Просто имаше нужда от някого, който да пътува с нея, за да не бъде съвсем сама.
За едно нещо обаче Мати беше права. Добрият тон я задължаваше да поблагодари на господин Чандос.
Трябваше й още един час, за да се реши да потърси своя спасител.
Надяваше се да не го намери в стаята му, но все пак напълни една кана, взе чиста кърпа и тръгна. (Едно от задълженията й беше да носи вода по стаите и да сменя кърпите, но тя правеше това вечерно време, а сега беше обяд и тя се надяваше, че Чандос е в трапезарията.) В такъв случай щеше да каже на Мати с ръка на сърцето, че се е опитала да му благодари, но не е могла да го намери. Не, така не ставаше — още сега се чувстваше гузна Знаеше, че непременно трябва да му благодари, но как да застане лице в лице с този страхотен мъж! Дори и да беше излязъл, можеше да му остави бележка.
Сдържайки дъха си, тя почука два пъти на вратата на стаята му. Вслуша се напрегнато за момент и след това натисна бравата. Беше заключено. Е, какво пък толкова Стаите нямаха резервни ключове, защото Хари твърдо вярваше, че щом някой гост си е заключил вратата, то е, защото не иска никой да влезе вътре. И наистина беше така. Но истина беше и това, че гостите на хотела бяха такива, че ако някой опиташе да влезе в чужда стая без покана, можеше да отнесе куршума.
Къртни въздъхна с облекчение. Добре, че го нямаше — Чандос беше опасен човек, от този тип хора, които девойката винаги се беше старала да избягва.
Но все пак по някакъв странен начин изпитваше и разочарование, че не го беше намерила. Когато го чу да казва на Джим Уорд да си махне ръцете от нея, беше престанала да се страхува. Този стрелец я беше накарал да се почувства в безопасност. Не се беше чувствала така, откакто баща и беше умрял.