Тези пари бяха от времето, когато напускаха Чикаго и баща й продаде някои мебели, които новите собственици на къщата им не бяха поискали да задържат. Сара не знаеше, че парите са останали у Къртни и тя не ги е върнала на баща си. Едуард беше твърде зает за да я попита за тях, а по време на цялата суматоха около заминаването девойката ги беше забравила. Парите бяха мушнати на дъното на куфара й и си стояха там още оттогава, дори и по времето, когато индианците ги нападнаха.
Къртни не знаеше защо не спомена за тях, когато Сара се оплакваше, че са без пукната пара и че Едуард не е трябвало да държи всичките пари у себе си, но сега беше доволна, че си е замълчала.
Сигурно щеше да ги извади на бял свят, ако наистина имаше голяма нужда от тях, но така и не се наложи като дойдоха в Рокли. Сара много скоро намери работа и за двете в хотела и не повече от три месеца след това се омъжи за собственика — Хари Акерман. Той не беше така изгодна партия като Едуард, но пък беше човек с перспектива, от когото можеше да очаква изгода.
За Къртни този брак не донесе нищо добро, Вече не получаваше нищо за работата си, а мащехата й влезе в ролята на господарка, която само заповядва и не върши нищо.
Девойката не се заблуждаваше по отношение на горещото желание на Сара да я отстрани от живота си. Жителите на градчето бяха започнали да се обръщат към нея като към „старата Сара“, защото мислеха, че Къртни е нейна дъщеря. Независимо че новоизпечената госпожа Акерман не пропускаше да подчертае, че момичето е на деветнайсет години и че ще стане на двайсет до края на годината, хората продължаваха да гледат на тях като майка и дъщеря. А това беше направо нетърпимо за Сара, която беше само трийсет и четири годишна.
Причината да започне да натяква непрекъснато на Къртни за женитбата се криеше в това, че тя беше убедила Хари да се преместят в бързо разрастващата се Уичита. Бяха вече започнали да строят нов хотел. Според Рид там беше мястото, където можеха да се правят пари, и затова и той беше решил да се премести. Модният му бар с игрална зала щеше да бъде готов преди началото на сезона за прекарването на добитъка за 1873 година.
На Сара й беше все едно дали Къртни ще се мести в Уичита — важното беше, че няма повече да живее с нея и Хари.
От своя страна девойката гледаше с безпокойство на това преместване. В Уичита щеше да бъде десет пъти по-лошо от Рокли, защото там се събираха всякакви противни типове. Не желаеше повече да живее със Сара, а и съвсем определено нямаше да се омъжи за Рид. Следователно Къртни нямаше кой знае какви възможности за избор, докато в главата й не започна да се оформя днешният план.
Винаги беше копняла да се върне на изток, още повече че сега не й се оставаше повече в Рокли, а и се страхуваше да живее в Уичита под несигурната и нехайна закрила на Хари.
Девойката се обърна неспокойно в леглото си — не можеше да заспи. Най-накрая стана, запали свещта и взе вестника, който беше скрила в скрина. Цял ден беше чакала този миг. За нейно разочарование вестникът не беше от източните щати, а само седмично издание от форт Уърт, щата Тексас, при това отпреди осем месеца. Но все пак, нищо че беше поокъсан и избелял, това си беше вестник.
Тя го разгърна на леглото и прочете първите няколко статии, като прескочи една, в която пишеше за някаква престрелка, а това твърде много й напомняше за Чандос и мъртвия Джим Уорд.
Мислите й се насочиха към Уорд, но скоро след това се изместиха към Чандос и не се отделиха оттам въпреки всичките й опити да не мисли за него. Трябваше да признае, че той я привличаше и че го беше харесала още в мига, когато го бе видяла. Чандос не беше първият мъж, когото харесваше, но никой не я беше вълнувал така дълбоко. В началото и Рид Тейлър й беше харесал, но не и след това, когато го опозна по-отблизо.
Различното сега беше, че тя знаеше кой е Чандос и какъв е, макар да ненавиждаше стрелците, продължаваше да го намира за необикновено привлекателен.
Тялото му беше слабо и стегнато — от изпитото лице през плоската и тънка талия до дългите мускулести крака. Раменете му биха били прекалено широки за някои по-нисък мъж, но прилягаха чудесно на издължената му фигура. Лицето му имаше силен слънчев загар, кожата му беше гладка, само с един малък белег високо на лявата му буза. Но това, което правеше лицето му наистина красиво, бяха очите и устата. Устните му бяха правилни, и съвсем леко пълни, но достатъчно, за да изглеждат невероятно чувствени. Най-поразяващи бяха очите му, които красиво се открояваха на фона на тъмната кожа, очертани от тъмните гъсти мигли. Освен всичко друго той притежаваше и безспорна мъжественост.