Вече чукаше за трети път, когато вратата се отвори и някой грубо я издърпа вътре. Една ръка плътно покриваше устата й, а гърбът й беше притиснат в нечие тяло, твърдо като скала. Свещта падна на пода, вратата се хлопна и в стаята настъпи пълна тъмнина.
— Не са ли ви казвали, че можете да отнесете куршума, ако събудите някой посред нощ? Когато човек е полузаспал, може и да не забележи, че сте жена.
Чандос я пусна и тя едва не се строполи.
— Извинете — започна тя. — Аз трябваше да ви видя, а се боях да чакам до сутринта, за да не ви изпусна. Вие заминавате утре сутринта, нали?
Къртни млъкна — той беше драснал клечка кибрит. Вдигна свещта (как ли, за Бога, я беше видял в тъмницата?) и пламъкът й отново затрепка. Чандос я закрепи върху един малък скрин и Къртни видя, че до скрина лежеше кожената торба и седлото му. Девойката се питаше дали изобщо беше разопаковал нещата си. Едва ли. Имаше вид на човек, който е готов за път всеки момент.
Стотици пъти беше идвала в тази стая, за да я чисти, но тази нощ всичко й изглеждаше някак по-различно. Големият грубо тъкан килим беше навит на руло и опрян до стената — защо ли? А и защо килимчето, което стоеше пред леглото, беше сритано отдолу? Чандос беше използвал кърпите и водата, които му беше донесла — кърпите бяха окачени да съхнат над умивалника. Единственият прозорец в стаята беше затворен, а пердетата бяха спуснати. Чугунената печка в средата на стаята беше студена. На облегалката на дървения стол до нея бяха наредени чиста синя риза, кърпата и черната жилетка, с които беше облечен преди това, и един колан. Другият колаи висеше на таблата на леглото и кобурът беше празен. Черните му ботуши бяха оставени отдолу на пода.
Като видя разхвърляното легло. Къртни съвсем се смути и започна леко да пристъпва назад към вратата. Беше вдигнала този човек посред нощ — как можа да си позволи да постъпи така невъзпитано?
— Съжалявам. Не трябваше да ви будя.
— Не сте ме събудили. Но няма да си тръгнете, докато не разбера защо сте дошли.
Тя усети лека заплаха в думите му и чак тогава осъзна, че той е гол до кръста, само по панталони, които не бяха закопчани догоре и неприлично откриваха пъпа му. Къртни забеляза тъмните косми по гърдите му, които се спускаха към корема и свършваха някъде под панталоните му. Тя видя също и късия зловещ на вид нож, закачен на една от гайките на панталоните му. Пистолетът по всяка вероятност беше затъкнат на гърба му.
Явно беше, че той добре се беше подсигурил, преди да отвори. Тя знаеше, че на запад мъжете се ръководеха от по-особени правила, а пък тези от сорта на Чандос трябваше да са винаги нащрек.
— Госпожице?
Къртни трепна. В гласа му не прозвуча нетърпение, въпреки че сигурно вече му беше писнало от нея. Тя малко се поколеба, но го погледна в очите, които не издаваха нищо както винаги.
— Аз… се надявах, че бихте могли да ми помогнете.
Както си беше и помислила, пистолетът му беше зад гърба. Той го взе и го върна отново в кобура. След това седна на леглото и я заразглежда внимателно. Това вече й дойде твърде много — разхвърляното легло и този полуоблечен мъж на него, бузите й започнаха да горят.
— Да не би да сте в беда?
— Не.
— Ами какво тогава?
— Ще ме вземете ли с вас до Тексас? — изстреля тя въпроса си, преди да има време да се разколебае. Помисли си, че така стана по-добре.
След кратка пауза Чандос каза:
— Май не сте съвсем наред.
Тя се изчерви.
— Не, уверявам ви, че говоря съвсем сериозно. Трябва да отида до Тексас. Имам причини да вярвам, че баща ми е там, в Уако.
— Знам го къде е. Оттук дотам са повече от четиристотин мили, половината от които минават през индианските земи. Не знаехте това, нали?
— Напротив, знам го.
— Но не сте мислили да минавате по този път?
— Това е най-краткият път, нали? По този път щях да пътувам с баща си преди четири години, ако… Всъщност няма значение. Знам за опасностите. Затова ви моля да ме придружите.
— Защо точно аз?
Трябваше да помисли малко, преди да й хрумне най-очевидният отговор.
— Няма кого другиго да помоля. Е, има един човек, но цената, която иска, е прекалено висока. А и днес вие доказахте по най-безспорен начин, че можете да ме защитите. Аз съм напълно убедена, че с вас ще стигна до Уако невредима. — Тя спря за момент, като се чудеше дали да каже и другата причина. — Е, има и още нещо, което сигурно ще ви прозвучи малко странно. Вие ми се струвате някак… познат.