— Никога не забравям едно лице, което веднъж съм видял, лейди.
— О, не казвам, че сме се срещали. В противен случай щях със сигурност да си спомня. Мисля, че това е заради очите ви.
Ако му разкажеше колко успокоително й беше подействат неговият поглед, той наистина би я взел за луда. А и тя самата все още не осъзнаваше това напълно и затова си замълча. Вместо това добави:
— Не зная, но може би като дете съм срещала човек, на когото съм се доверявала, с очи като вашите. Но така или иначе по някакъв начин вие ме карате да се чувствам в безопасност. А, честно казано, аз не съм изпитвала това чувство, откакто… откакто баща ми го няма.
Той не отговори нищо. Просто стана, отиде до вратата и я отвори.
— Нямам намерение да ви заведа до Тексас.
Сърцето й се сви. Досега се тревожеше само как ще го попита, не беше мислила, че той може да й откаже.
— Но, но аз ще ви платя.
— Не работя за пари.
— Но вие се готвите да закарате един мъртвец до Уичита за пари.
Той се поразвесели.
— Така и така минавам през Уичита по пътя за Нютън.
— Не знаех, че смятате да оставате в Канзас.
— Не смятам.
— Тогава…
— Отговорът е не. Аз не съм бавачка.
— Но аз мога да се грижа за себе си — разпалено започна Къртни, но съмнението в неговия поглед я спря. После, като набра решителност, добави: — Тогава ще намеря някой друг.
— Не бих ви препоръчал. Ще ви убият.
Той говореше по същия начин като Сара. Гневът й се надигна.
— Съжалявам, че наруших вашето спокойствие, господин Чандос — каза тя остро, рязко се обърна и излезе.
10.
Нютън се намираше на двайсет и пет мили северно от Уичита. Този град беше изместил Абилин като център за събиране и прекарване на добитъка в Канзас. Построен по примитивното подобие на своя предшественик, Нютън вероятно щеше да се радва на славата си само този сезон, защото и Уичита открито предявяваше претенциите си за следващата година.
Южно от железопътната линия в един квартал, наречен Хайд парк, бяха събрани всички салони за танци, кръчми и публични домове. Градът беше пълен с каубои, които пътуваха с добитъка, и ужасната врява и гуляите не прекъсваха ден и нощ. Стрелбата беше нещо обикновено. Съвсем обичайни бяха и юмручните боеве, които избухваха при най-дребен повод.
Така беше през целия сезон, защото на каубоите им плащаха, като докарат добитъка в града, и мнозина от тях изхарчваха спечеленото само за няколко дена.
Докато яздеше през Хайд парк. Чандос си мислеше, че и тукашните каубои по нищо не се различават от останалите. Едни щяха да тръгнат обратно към Тексас, веднага след като джобовете им се изпразнят, някои щяха да се запилеят по други градове. А можеше някой от тези, които хванат на юг, да спре в Рокли и без много труд Къртни Харт можеше да го склони да я отведе в Тексас.
Чандос рядко даваше външен израз на мислите си, но в този момент малко му оставаше да се намръщи. Мисълта за девойката, останала сама в прерията с някой от тези изгладнели за жена каубои, не го радваше особено. Още повече го дразнеше самият факт, че се ядосва. Тези глупави жени от източните щати! Нищо не беше научила за четирите години оттогава, когато животът й беше в ръцете му — все още не беше придобила какъвто и да е инстинкт за самосъхранение.
Чандос спря пред кръчмата на Татъл, но не слезе от коня. Посегна към джоба на жилетката си и извади оттам кичур събрани на топка коси, който беше носил винаги със себе си през тези четири години — кичурът, който беше останал в ръката му, когато беше издърпал косата на Къртни.
Тогава още не знаеше името й, но съвсем скоро го беше научил, когато отиде до Рокли, за да разбере какво е станало с това момиче с очи на котка. Дори и след като разбра как се казва, той продължи да я нарича в себе си Котешки очи. А през последните четири години Чандос често си беше мислил за нея.
Разбира се, не си я беше представял такава, каквато беше сега. В мислите му тя бе едно изплашено дете, почти на възрастта, на която беше неговата сестра, преди да умре. Тя беше много променена — наивното момиче се беше превърнало в красива жена, — но си беше останала все така неразумна, ако не и повече. Не му беше трудно да си представи, че могат да я изнасилят или убият, а и знаеше, че тези представи са много близко до действителността.
Чандос слезе от коня и го завърза пред кръчмата на Татъл. Погледа още няколко секунди свитите на топка коси в ръката си, а после ги захвърли с отвращение и видя как вятърът ги запремята из прахоляка на улицата.