— Не, сър! Ще си го водим в лагера и ако още не му е дошъл акълът, ще му налеем малко. Няма да го видите повече.
Това не беше съвсем сигурно, но Чандос си замълча. Трябваше да бъде нащрек, докато напусне Нютън.
В момента, в които Чандос прибра пистолета в кобура, шумът в помещението отново се повиши. Шерифът си седна на мястото, въздъхвайки с облекчение, и играта на карти се възобнови. Никой не обръщаше особено внимание на свади от тоя сорт — страстите в Нютън можеше да се раздвижат само ако се пролееше кръв.
Няколко минути по-късно Чандос излезе от кръчмата на Татъл. Трябваше да обиколи още няколко кръчми, за да потърси Траск, а също и да надзърне в танцувалните салони и публичните домове. Последното можеше да му отнеме малко повече време, защото не беше имал жена, отпреди да напусне Тексас, а неочакваното среднощно посещение на Къртни Харт, облечена в дяволската си тънка нощница, не можеше да му е от полза в това отношение.
Както си мислеше за нея, очите му спряха върху снопчето коси в прахта, на няколко ярда от мястото, където го беше захвърлил. Докато го гледаше, лекият вятър го затъркаля обратно към него и то спря на няколко инча от краката му. Първото му желание беше да стъпче кичура с ботуша си, но вместо това той се наведе, взе го и го сложи обратно в джоба на жилетката си.
11.
Докато почтените граждани на Рокли бяха на църква в неделната утрин, Рид Тейлър седеше в своята приемна-канцелария, една от двете стаи над собствената му кръчма, които беше отделил за себе си. Беше се разположил на един стол до прозореца с цял куп евтини романи до себе си.
Той беше фанатизиран почитател на приключенските истории. Преди любимият му писател беше Нед Банглин, но напоследък най-много харесваше историите за Бъфало Бил, написани от неговия приятел Пентис Ингреъм. Рид харесваше и романите, писани от самия Бил, но все пак „Сет Джоунс, или пленникът на границата“ на Едуард Силвестър Елис си оставаше ненадминат. Това беше първото книжле на издателите Бийдъл и Адамс, което описваше живота в Дивия Запад.
Рид беше погълнат напълно от „Бауи Бей Ножа — малкият ловец от северозапада на Ол Кунс“ — роман, който препрочиташе за пети път, когато Ели Мей бавно се измъкна от спалнята. Тя нарочно се прозя шумно, за да привлече вниманието му, но той не се откъсна от книгата си. Въпреки оскъдното си облекло тя не възбуди никакъв интерес у Рид, защото нощес достатъчно дълго се беше наслаждавал на тялото й.
— Трябваше да ме събудиш, скъпи — дрезгаво каза Ели, като отиде до Рид и обви ръце около врата му. — Мислех, че ще прекараме целия ден в леглото.
— Сбъркала си — промърмори мъжът разсеяно. — Сега бъди добро момиче и се прибирай в стаята си.
Той я потупа по ръката, като дори не си направи труда да я погледне. Ели Мей стисна гневно устни. Тя беше хубаво момиче, с чудесна фигура и определено не беше безразлична към мъжете. Същото важеше и за Дора — другото момиче, с което работеха в кръчмата на Рид. Но собственикът на заведението не им позволяваше да обслужват клиентите. Даже миналата година специално за това беше наел един от минаващите през града стрелци на име Гас Максуел, който да следи да няма това-онова, и оттогава той добре си вършеше работата.
Рид гледаше на двете момичета като своя лична собственост и щеше да е много недоволен, ако някоя от тях го накара да чака, когато я пожелае в леглото си. Проблемът беше, че той не пожелаваше достатъчно често никоя от двете, защото вниманието му беше раздвоено между едната и другата. Ели Мей и Дора, които преди това бяха приятелки, сега се отнасяха враждебно помежду си, защото Рид беше единственият мъж и за двете.
На Ели почти й се искаше нейният шеф да се ожени за Къртни Харт. Тогава може би той щеше да им разреши да напуснат — нещо, което и двете с Дора желаеха. Рид ги беше заплашил да останат при него и никоя от тях не се решаваше да си помисли какво би им сторил, ако нарушат заповедта му. Беше им казал, че има намерение да ги вземе със себе си в Уичита, и Ели Мей се надяваше, че може би там ще е по-различено. Там поне щеше да има шериф, на когото да се оплачат, ако нещата не се променят. В Рокли никой не би повярвал, че Рид е грубиян и тиранин, защото той държеше едно чисто и прилично заведение и хората го уважаваха.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Рид? — Ели Мей беше достатъчно незадоволена, за да му го каже. — Тебе те интересуват само три неща — парите, тези глупави евтини романчета и оная префърцунена госпожичка отсреща. Чудя се само как не си завел госпожица Превзетост на църква, та да си изпросиш някоя покана за обяд. Ако ти се покажеш в църквата, преподобният свещеник, разбира се, би останал като гръмнат — бедният човек направо би се съборил на земята.