Нейният сарказъм обаче отиде напусто, Рид дори не я слушаше. Ели Мей се дръпна от него ядосана. Обърна се към отворения прозорец и погледна към улицата — там беше същата особа, за които беше говорила досега. Ели се усмихна, в очите й блеснаха лукави пламъчета и каза провлечено:
— Е, питам се кой ли е този, който изпраща госпожица Къртни от църквата до къщи?
Рид моментално се надигна от стола и избута Ели Мей от прозореца, за да види по-добре. След това рязко дръпна пердетата, обърна се към Ели и я изгледа.
— Трябва да те нашляпам, глупачке! — каза той разгневен. — Познаваш Пиърс Кейтс много добре.
— О, това Пиърс ли беше? — невинно попита Ели.
— Изчезвай!
— Разбира се, скъпи.
Тя се усмихна доволно — струваше си да изпита яда му, за да го види разтревожен дори и само за няколко мига. Той толкова беше свикнал да получава всичко, което поиска, че излизаше извън кожата си, ако нещо можеше да не стане точно така, както си го беше намислил. Къртни Харт беше едно от нещата, които искаше, и макар че тя не му се беше хвърлила веднага на шията, той не се съмняваше, че в края на краищата и това ще стане. Вече мислеше за нея като за своя собственост. Ели Мей обаче се надяваше, че малката госпожичка няма да отстъпи лесно. Добре би било Рид Тейлър да бъде унижен поне веднъж.
— Къртни!
Тя се спря и тежко въздъхна, като видя, че Рид Тейлър пресича улицата и идва към нея. Що за късмет! Само още няколко метра и щеше да е влязла в хотела.
Мати и Пиърс също спряха, но Къртни им отправи дълъг и жален поглед и им кимна да продължат, а тя изчака Рид да се приближи, което не му отне много време. Всъщност сега забеляза, че той трябва да е изскочил от заведението си много набързо, още в момента, когато я е зърнал, защото беше без връхна дреха и шапка — доста необичайно за човек, който се гордееше, че винаги е безупречно облечен.
Но не само дрехите му не бяха наред — светлата му коса беше разрошена, и още не се беше избръснал. Но въпреки това размъкнатият му вид не го правеше по-малко красив. Комбинацията от тъмнозелени очи, орлов нос и очарователни трапчинки му придаваше направо фатално привличане. Освен това той беше едър мъж — висок и много добре сложен. Когато беше до него, Къртни винаги изпитваше усещане за първична сила. Той беше победител, от тези, които преуспяват в живота, от силните на деня.
Понякога девойката се чудеше дали с нея нещо не е наред, щом вижда в Рид преди всичко недостатъците му и това определя чувствата й към него, но нищо не можеше да направи. Той беше най-упоритият и твърдоглав човек, когото някога беше срещала. Тя просто не го харесваше. Но не му го показа, когато го погледна, защото беше достатъчно добре възпитана, за да го направи.
— Добро утро, Рид.
Той пристъпи веднага към въпроса:
— Не сме се срещали от онази неприятност в магазина на Хендли.
— Така е.
— Беше ли много разстроена?
— Ами естествено, че бях.
Това си беше истина. Но вярно беше и това, че сега я занимаваше повече мисълта да намери някого, който да я заведе до Тексас. Беше си приготвила багажа и беше готова за тръгване Бърни Бикслър имаше една каруца с як кон за продан. Липсваше й само придружител.
Това, което се случи в магазина на Хендли, и послужи за извинение да отблъсне Рид. Той не беше от хората, от които не можеш да се отървеш, като прости им кажеш: „Не желая да те виждам.“
— Не можах да повярвам, когато Гас ми каза. Едва снощи се върнах от Уичита — каза й Рид. — Какъв късмет, че онова момче Чандлър е било там.
— Чандос — меко го поправи Къртни.
— А? Да де, какъвто и да е там. Мислех да му благодаря, че ти се е притекъл на помощ, но той си е заминал още на следващата сутрин — и може би по-добре, че така е станало. Тези типове вадят пистолета за щяло и нещяло.
Къртни знаеше какво има предвид. След като беше стояла будна през по-голямата част на онази нощ, тя беше заспала едва на разсъмване и беше пропуснала втората престрелка. Изглежда, приятелят на Джим Уорд беше предизвикал Чандос пред хотела. Според стария Чарли, човекът изобщо не е имал шансове пред бързината на Чандос, но последният не го беше убил, а само го беше ранил в ръката. След това го беше вързал и заедно с него и трупа на Уорд беше потеглил към Рокли.
— Не е било твоя работа да благодариш на човека вместо мене, Рид — каза Къртни. — Аз сама се опитах да го направя, но той нямаше нужда от моите благодарности.
— Просто ми се щеше да съм бил там, за да ти помогна, скъпа — отвърна й сърдечно мъжът, след това си пое дъх и с не по-малък ентусиазъм продължи: — Но пътуването ми се оказа успешно. Имах късмет да намеря едно чудесно място около Бъфало Сити. Човекът, които ми каза за него, се оказа прав. Благодарение на железницата там за една нощ е израснал още един град — до стария лагер на търговците на уиски. Вече са го кръстили Додж Сити на името на командира на съседния гарнизон.