— Значи още един град за събиране на говеда? — сухо отбеляза Къртни, като вече не й правеше впечатление егоцентричността на Рид, който обичаше да говори само за себе си. — Тогава сигурно ще се преместиш там вместо в Уичита?
— Не, ще намеря някой, който да върти кръчмата в Додж Сити и да работи за мене. Уичита ще си остане главната база за добитъка, както съм го запланувал.
— Колко предприемчиво от твоя страна. А защо не си запазиш и заведението тук, в Рокли, вместо да го събаряш?
— Мислил съм за това. Ако смяташ, че това е добра идея…
— О, стига, Рид — бързо го сряза Къртни. Какво да се прави — този човек беше толкова дебелокож, че иронията й изобщо не стигаше до него — Каквото и да си решиш, това изобщо не ме засяга.
— Разбира се, че те засяга.
— Не, не е така — каза тя твърдо, след което добави: — Ти сигурно вече знаеш, че съм решила да напусна Рокли.
— Да напуснеш? Какво имаш предвид? Разбира се, ти винаги си искала да се върнеш на изток и аз не мога да ти се сърдя за това Ноти беше единствената причина да остана да живея в Рокли, а на изток ти нямаш нито къде, нито при кого да отидеш, скъпа. Сара ми каза, че…
— Не ме интересува какво ти е казала Сара — Къртни повиши глас, като усети покровителствената нотка в думите му. — А къде отивам, изобщо не е твоя работа.
— Разбира се, че е моя работа.
За Бога — искаше й се да изкрещи. Но винаги ставаше така — той не приемаше, че му е казала „Не“. Просто не искаше да вземе под внимание нейния откровен отказ да се омъжи за него. Как да се оправиш с такъв човек?
— Трябва да тръгвам. Рид. Мати и Пиърс ме чакат вкъщи.
— Могат да почакат — рече той намръщен. — Слушай, Къртни що се отнася до това твое хрумване да заминеш, аз просто не мога да ти разреша…
— Ти не можеш да ми разрешиш! — задъха се тя.
— Виж сега, нямах точно това предвид — опита се той да я успокои. Господи, нещо ставаше, когато очите й започваха да блестят така. Рядко се случваше, но в тези моменти тя го възбуждаше повече от която и да е друга жена. — Просто исках да кажа, че след около две седмици се махам оттук и си мислех, че бихме могли да се оженим преди това.
— Не.
— Скъпа, пътят оттук до Уичита е твърде дълъг, за да продължим само да се ухажваме.
— Ами добре.
Лицето му се смръщи още повече.
— Досега не си ми изтъкнала и една сериозна причина да не се омъжиш за мене. Е, вярно, каза, че не ме обичаш…
— О, добре, че поне това си чул.
— Ти ще се научиш да ме обичаш, сладката ми — увери я той и трапчинките на лицето му се появиха отново. — Постепенно ще започна да ги харесвам.
— Не желая това, Рид, аз…
Тя изтърпя неочакваната му целувка без особена съпротива — не й беше неприятно. Рид беше добър в тази област, но целувката му само още повече я раздразни. Как само й се искаше да му удари една плесница заради неговото безочие. Но нямаше смисъл повече да усложнява и бе това неприятното положение.
Когато той я пусна, тя отстъпи назад.
— Приятен ден, Рид.
— Ние ще се оженим, Къртни — каза й той, когато мина покрай него.
Къртни с нищо не показа, че е чула тези думи, които прозвучаха като заплаха. Вероятно щеше да се наложи да изчака със заминаването си, докато Рид не се премести в Уичита. Не мислеше, че той действително ще се опита да я спре, но с него никога не можеше да бъдеш напълно сигурен.
Толкова се беше замислила, че едва не се сблъска с Чандос. Всъщност той протегна ръка, за да я спре да не се удари в него. Стоеше пред вратата на хотела, като започваше входа. Защо не го беше забелязала досега? Боже мой, дали беше видял, когато Рид я целуна? Както обикновено, неговите очи не издаваха нищо от това, което беше в главата му.
По бузите й плъзна смущаваща руменина. Тя се обърна, за да види дали Рид не я гледа още, но беше влязъл обратно в кръчмата си.
— Аз… не мислех, че ще ви видя повече — започна девойката, но веднага спря, защото Чандос й подаде една хартийка.
— Можете ли за един час да изпълните това?
Тя разгъна смачкания лист и хвърли поглед върху съдържанието му. Сърцето й заби лудо. Това беше подробен списък на всички вещи и припаси, нужни за едно дълго пътуване.
Очите й се повдигнаха бавно и срещнаха неговите.
— Това значи ли, че сте променили решението си?