За няколко безкрайни мига той се вгледа в нея изпитателно. Четеше като в отворена книга в тези котешки очи, изпълнени с вълнение и надежда.
— Само едни час, лейди. Иначе тръгвам сам — беше всичко, което й каза Чандос.
12.
Мати почука само веднъж, преди да отвори вратата.
— Значи той се върна?
Къртни я погледна през рамо.
— Какво? О, Мати, забравих, че ме чакате с Пиърс. Извинявай. Но не стой така, влез и ми помогни!
— За какво да ти помогна?
— Това на какво ти прилича? — нетърпеливо попита Къртни.
Очите на по-младото момиче се разшириха, когато огледа стаята, която беше в пълен хаос — навсякъде бяха пръснати дрехи: фусти и рокли бяха нахвърляни на стола, леглото и масата.
— Искаш да ти помогна да разхвърляме още повече?
— Глупаче. Няма как да взема куфара, защото в списъка не пише за каруца, а само за кон с всичките му там принадлежности. Ето тук, виждаш ли? — Къртни й подаде листа.
Мати зяпна от изненада.
— Значи той ще те вземе до Тексас? Но нали ми беше казала, че…
— Той промени решението си. Чандос не е от тези, дето говорят много, Маги. Просто ми връчи тоя списък и ме попита дали след час всичко ще е готово. Хайде, де! Нямам много време. Трябва да отида и до магазина на Хендли за торби, които се слагат на седлото, и някои други необходими неща, да купя кон, да…
— Къртни, не мога да повярвам, че си се решила да пътуваш през целия този път до Тексас без каруца. Няма да има къде да се скриеш от чуждите погледи, ще трябва да спиш на земята.
— Ще имам спален чувал — радостно каза Къртни — Виж, в списъка има спален чувал.
— Къртни!
— Е, май че нямам кой знае какъв избор, нали? А и виж колко време ще спестим, като сме без каруца, която само да ни забавя. Ще бъда в Уако много по-скоро, отколкото си мислех.
— Кърт, но ти никога не си яздила цял ден, да не говорим за цяла седмица. Така ще се разраниш, че…
— Мати, наистина ще се справя, а и нямам време за спорове. Ако не съм готова, той ще тръгне без мене.
— Нека тръгне. За Бога, Къртни. Този човек бърза прекалено. Ще те кара да се надбягваш с него през равнините. На мястото на мехурите ти ще се появят нови мехури, след два дни вече ще си като убита и ще го молиш да те върне обратно. Изчакай да те вземе със себе си някои друг.
— Не — отвърна Къртни и повдигна решително брадичката си. — Може някой друг, който минава през Рокли, да се съгласи да ме вземе, но ще мога ли да му имам доверие? Аз вярвам на Чандос. Ти самата каза, че той е точно за тази работа. А има и още нещо, Мати. Имам чувството, че Рид ще се опита да ми попречи да замина.
— Не би посмял — каза възмутено Мати.
— О, и още как. А малко са хората, които биха препречили пътя на Рид.
— И ти мислиш, че Чандос би го направил? Е, може и да си права. Но…
— Мати, аз трябва да отида в Уако. Чандос е най-подходящият човек, който да ме заведе дотам. Всичко е толкова просто. А сега ще ми помогнеш ли? Времето ми изтича.
— Е, добре — въздъхна Мати. — Дай да видя какво има в тоя списък. — Смяташ ли да купуваш панталони и риза? Той ти е написал тука.
Заета с подбирането на роклите. Къртни поклати глава.
— Сигурна съм, че ги е сложил в списъка, защото не мога да яздя с рокля. Но онази пола от мохер, която преправих за тази цел, ще свърши работа.
— Сигурни ли си, че това е имал предвид? Може да е искал да си облечена като мъж. Забравяш през какви места ще минете.
— Не започвай с опасностите, Мати! И без това достатъчно съм изплашена.
— Може би ще е по-добре да купиш поне чифт панталони за всеки случай.
— Сигурно е така, но господин Хендли ще ме помисли за луда. А и времето няма да ми стигне за всичко това.
Мати погледна пътната чанта от дебело зебло, в която Къртни напъхваше две рокли.
— Знам, че сигурно ти е казал да не взимаш много дрехи, Кърт, но можеш да сложиш още една рокля. Защо не? Така и така ще имаш нужда от още един сак за всичката храна, а имаш и торбите. Ще ти е малко тясно на седлото, но няма друг начин.
— А, Мати! Ти познаваш конете по-добре от мене, а той каза, че ще ми трябва добър кон. Би ли могла да купиш един вместо мене?
— Сега в конюшнята няма кой знае какъв избор. Ако имаше време, щяхме да изберем някой чудесен екземпляр.
— Няма време, Мати. Той каза един час и няма да чака повече.
— Ще видя какво мога да направя — промърмори Мати — След това ще те чакам пред магазина на Хендли. Сара знае ли вече?
Къртни й даде част от скритите си пари и се усмихна на приятелката си.
— Ти сериозно ли питаш? Ако знаеше, щеше вече да е тук и да ми изрежда ужасните си прокоби.
— Защо не заминеш, без да й се обаждаш? Ще си спестиш една разправия.